— Кук е бил в „Пустинна буря" — каза Айк.
— Е, това обяснява доста — отвърна Грант и направи някакъв знак на Джаспър. По-младият мъж извади още два плика от задната седалка на колата и ги подаде на колегата си. — Вижте куршумите — показа ги на инспекторите. — С метална ризница са. Вдигат голяма врява. — Вдигна другия плик. — Гилзата беше паднала на пода от страната на пътника — напълно възможно място, на което да се приземи.
— Къде беше пистолетът? — попита Айк.
— Между седалките — отговори Грант. — Дръпнал е спусъка, имало е откат. Напълно възможно.
— И няма следа от друга гилза? — попита Бет, след което доуточни: — От другия патрон.
Грант поклати глава.
— Не. Не съм очаквал и да има, ако трябва да бъда честен. Вероятно е бил изстрелян преди доста време.
— Намерихте ли барут по кожата? — попита Айк.
— Ще ни отнеме няколко дни, за да дадем отговор на този въпрос — отвърна Грант.
— Някакви изгаряния? — Бет искаше да разбере дали пистолетът е бил в непосредствена близост до главата на Кук.
— Така ми се струва, но все пак това е работа на съдебния лекар.
— Добре. Лен идва ли насам?
Грант погледна Бет, след което и зад нея.
— Изглежда, тъкмо пристигна.
— Защо ли имам чувство за дежавю?
— Не е такова. — Бет не искаше да спори с Фаро на място, на което щеше да й отвърне грубо, за да запази достойнството си. — Говорим за напълно различна ситуация, Лен — продължи с разумен тон тя. — Тази сутрин беше напълно прав. Яхтата дори не е местопрестъпление, няма никаква връзка между Джеф Кук и какво да е престъпление. Но изведнъж тази вечер той е мъртъв — привидно самоубийство.
— Привидно? Според мен се е гръмнал в главата. Имате ли някаква причина да смятате, че не е било самоубийство?
— Не. Ще сме сигурни, когато приключите. Но дали очаквам някакви изненади? Не. Вероятно се е гръмнал сам. Точно както изглежда.
— Защо — започна Фаро — това променя по какъвто и да е начин положението с яхтата, за която все още няма никакво доказателство, нито дори намек, че е местопрестъпление? В грешка ли съм?
— Не. Но това ще се промени, когато ти кажа причината за самоубийството му — знаел е, че когато претърсим лодката, ще намерим улики за убийството на Питър Аш. Убийство, трябва да добавя, извършено, обзалагам се, със същото оръжие, произведено в Ирак, което си е донесъл у дома от „Пустинна буря".
Фаро, който стоеше с ръце в джобовете на перфектно ушития си костюм „Зегна", издуха облаче пара в хладната нощ.
— Поправи ме, ако греша, Бет, но той не ви ли даде своето разрешение да претърсите яхтата му? Не ми се струва, че е бил много обезпокоен какво ще намерим на нея. Едва ли се е самоубил заради това.
Айк се намеси най-накрая:
— Той си играеше играта през цялото време, Лен.
— Каква игра?
— Да стои близо до нас. Да е в час с разследването. Дори предложи помощта си. Вероятно е смятал, че като ни даде разрешение да претърсим яхтата му, няма да е толкова сериозно претърсване, колкото ако имахме заповед и разглобяхме проклетото нещо на съставните му части. Няма съмнение, че я е почистил доста старателно, но после може да е осъзнал, че това няма да е достатъчно.
— Или може би накрая вината просто го е премазала — каза Бет. — Тази сутрин беше на погребението, въртеше се около съпругата и децата на Аш. Вероятно му е дошло в повече, като е видял резултатите от стореното от него. Сринал се е.
Фаро затвори очи и изпъна рамене.
— Можеш да побъркаш човек, Бет, знаеш ли това?
— Не такова е намерението ми, Лен. Но говорим за камък, който трябва да преобърнем, ако искаме да разрешим случая на Питър Аш.
— Казваш да претърсим лодката на господин Кук, въпреки че е мъртъв?
— Да, сър.
Фаро отново въздъхна тежко.
— Не ми ли каза точно ти, че е имал алиби?
— Работил е до късно, да, но очевидно не до достатъчно късно. Можел е да се срещне с Аш по всяко време. Полунощ. Два часа. Веднага, след като е приключил в службата.
Най-накрая Фаро се усмихна.
— Няма да спечеля, нали?
— Надявам се не, Лен, но погледни нещата от хубавата им страна.
— Която е?
— Ако ми помогнеш, ще съм ти задължена.
— Мразя тази част — каза Бет, натисна звънеца и чу мелодичните му камбанки да се разнасят в къщата. Погледна Айк, който беше изключително сериозен, със стиснати устни и челюст, и му кимна. Чуха приближаващи стъпки. Бет погледна бързо към часовника си. 22:50.
— Да? — попита Бина през вратата. — Кой е?
— Инспектори Тъли и Маккафри, госпожо Кук, молим да ни отделите няколко минути.