Бет изгледа неодобрително дъщеря си.
— Никой не е накарал Лори да преяде, Джини — каза най-накрая тя. — Никой не беше осъзнал колко сериозна е ситуацията й. Включително и аз, твоята опитна майка инспекторка, която трябва да забелязва всичко. Просто не знаехме. Както вече ти казах и по-рано, нямаш никаква вина. Отговорът е „да", определено трябва да ходиш да я виждаш, щом искаш това. Сигурна съм, че Лори ще се радва много.
— Няма ли да досаждам на Алън?
— Той е голямо момче — отвърна Бет. — Ако има проблем, ще ти го каже. Но смятам, че той също ще се радва на компанията ти.
Джини отпи от чашата, направи физиономия и отново я остави.
— Какво има? — попита майка й.
— Студено кафе.
Бет поклати глава и се усмихна.
— Добър опит. Какво друго?
— След като засегнахме темата…
— За Алън ли? Да, харесвам го и не, не сме заедно.
— Наистина? Не искам да звуча като майка ти, но по кое време се прибра снощи?
Бет се ухили.
— Не беше заради него. Закъснях заради проклетия случай, по който работя. — Разказа подробностите на дъщеря си. — В крайна сметка — заключи тя — двамата с Алън сме на изчакване, докато не приключим със случая на Питър Аш, което може да се случи и днес.
— Защо? Свързан ли е с него?
— Не. Всъщност го е познавал. Но не е заради това, просто моментът не е най-подходящият. Миналата нощ беше чудесен пример. — Бет се поколеба за миг. — Искам и ти да нямаш нищо против, ако нещо се случи.
— Шегуваш ли се? Алън е чудесен.
— И аз така мисля — отвърна инспекторката.
В 10:00 часа Бет седеше на бюрото си в отдел „Убийства" и вършеше една от най-неприятните си работи, а именно да чете транскрипцията на показанията на една от свидетелките по случай, по който работеха преди шест седмици. По принцип и на теория тези транскрипции бяха официални документи на база записаните разпити, проведени от инспекторите с хората, които бяха свидетели на престъпленията или имаха нещо общо с тях.
Проблемът беше, че много от тези свидетели — днешният пример беше Иван Вротовна, не говореха английски — нито малко, нито никак. Това не беше от особено значение, защото транскрибиращите често не бяха едни от най-образованите хора и просто печатаха онова, което чуват. Опазил ги господ от проверка на написаното и редакция.
Първото изречение от последния абзац беше един от често срещаните примери: „Язе бях на дръвото по некой време кога спрех пред банката и (не се чува)…".
Бет се беше потопила изцяло в написаното и се опитваше да открие истинския смисъл в него, когато нещо в плик падна точно до лакътя й на бюрото. Едва не скочи от стола си.
— Господи! — Вдигна поглед и видя ухиления Лен Фаро.
— Съжалявам — извини се той. — Да не те стреснах?
— Не, хич даже. Левитацията е част от работата ми.
— Къде е Айзенхауер в този прекрасен ден?
— В моргата. Присъства на аутопсията на Джеф Кук. Аз останах тук, защото предположих, че доктор Пател няма да се зарадва на двама ни. Вероятно няма нужда и от Айк, ако ме питаш мен, но той искаше да отиде. Как да му кажеш, че не може да се забавлява? — Бет взе плика и видя, че в него се намира месингова гилза от патрон. Разгледа я внимателно от всички страни. — Какво е това? — попита, но бързо се сети и очите й просветнаха. — Яхтата.
Фаро кимна.
— Намериха я под цедката на дренажната система. Беше заседнала. Истинско чудо е, че не е била отмита, което за пореден път доказва, че господ е на страната на добрите момчета. Искаш ли да чуеш най-хубавата част?
— Не е ли това?
— Добра е, признавам, означава, че някой е стрелял на яхтата, както ти предвиди, а аз — за мое съжаление — отричах. Но най-хубавата част е друга. Помниш ли, че намерихме гилза в колата на Кук от миналата вечер?
— Харесва ми накъде биеш. Фаро кимна отсечено.
— Ще ти хареса още повече, изчакай секунда. Веднага след като си тръгна, се предадох и изпратих част от екипа си направо от мястото на самоубийството на Кук на лодката му.
— Как влезе в дока?
— Лесна работа. Връзката с ключове на Кук все още беше на ключа на мерцедеса в запалителя. Там бяха този за дока и за яхтата.
— Това наистина е божия намеса, Лен.
— Говори ми. Както и да е, за по-малко от пет минути Джаспър намери това нещо и се върна при мен. На пръв поглед гилзите са като близначки, но разполагаме с необходимото, за да преценим дали наистина е така, затова изпратих Джаспър в лабораторията с двете гилзи и с пистолета за сравнение.
— Сега нямаше да си тук, ако не беше намерил съвпадение.