— Първоначално не се бях сетила — заобяснява тя, — макар да бях наясно с връзката между нея и Питър. Но след случилото се с Джеф… Хрумна ми, че самоубийството й може да не е точно това, което изглежда. Знам със сигурност, че Джеф не е убил Питър Аш, както и себе си. Това просто не е възможно.
— Искате да кажете, че Тереза…
Бузите на Бина почервеняха.
— Не смятахте ли, че го е сторила тя? Имам предвид, че е убила Питър?
— Разговаряхме с нея, но не стигнахме много далеч, преди да се самоубие.
— Точно. Първо е заподозряна, а после съвсем удобно се самоубива. Не ви ли звучи много познато?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че когато истинският убиец на Питър е разбрал, че Тереза е заподозряна, си е помислил, че ако може да хвърли вината върху нея, вие ще спрете да го търсите.
— Смятате, че един и същ човек е убил Питър Аш и Тереза, а след това и съпруга ви?
С блеснали очи, в които сякаш се разхождаше лудостта, Бина кимна.
— След като това не сработи с Тереза и подозренията се прехвърлиха върху Джефри поради някаква безумна причина, убиецът опита същата схема. Само дето този път очевидно сработи.
Бет задраска едно малко петънце на масата. Изведнъж Бина в своите мъка и паника беше започнала да говори неща, които поставяха под сериозно съмнение здравия й разум. Това беше една жена, опустошена от загубата на съпруга си, и ако можеше по някакъв начин да отрече ужасната истина за него, Бет смяташе, че ще го стори.
— Бина — започна тя изключително нежно, — осъзнавате ли, че е имало десетки свидетели, които са видели Тереза да се хвърля пред трамвая, и никой от тях дори не е споменал възможността някой да я е бутнал? Наистина ли вярвате в подобна теория?
— Вече не знам в какво вярвам. Според мен я е накарал по някакъв начин да го стори. Не знам как. Но нещо подобно може да се случи… Случи се и с Джеф.
Нещо подобно като да бъдеш блъснат пред трамвай, помисли си Бет. Нямаше никакъв смисъл. Попита я:
— Разполагате ли с нещо, което да потвърди твърденията ви?
— Разбира се — отвърна жената. — Затова се съгласих да разговарям с вас.
— Знаете нещо за Тереза, което…?
— Не. Не за Тереза. За Джеф. Някой е убил Джеф и го е направил така, че да изглежда като самоубийство. Естествено, мога да го докажа.
Бет се пресегна и сложи ръката си върху тази на Бина.
— Онази нощ, в която дойдохме с партньора ми, вие знаехте ли…
— Онова, което открих впоследствие ли? Не. Бях прекалено сломена, за да мога да мисля, но оттогава…
— Сте намерили някакво доказателство?
— Точно това се опитвам да кажа. Трябва да разкрия истината.
— Аз съм тук и изгарям от нетърпение да разбера за какво става въпрос. — Надеждата на Бет за правдоподобна история се разпадаше с всяка дума, излязла от устата на госпожа Кук, но въпреки това трябваше да я изслуша и да получи шанс да зададе собствените си въпроси.
Бина вече беше станала на крака.
— Само да си взема папката. Сега пък папка, помисли си Бет.
Госпожа Кук се върна след десет секунди и отново седна. Отвори папката и извади от нея жълта тетрадка, в която си беше водила бележки.
— Добре — започна тя, — номер едно. Пистолетът. Когато Джеф се върна от Ирак — знаете, че беше в „Пустинна буря", нали? Добре. Когато се върна, донесе два полуавтоматични пистолета, иракско производство, като сувенири. Точно два броя.
— Добре.
— Добре. — Бина се усмихна. — Да се разходим, какво ще кажете?
Жената отново стана от стола си. Бет я последва през дизайнерската кухня и през коридора, докато стигнаха до домашния офис на съпруга й — в него имаше черно кожено кресло и диван за двама, две стени с книги и се носеше лек аромат на пури. Бина вече беше махнала някои от книгите от една от стените и отвори малък сейф.
От него извади пистолет, който показа на Бет и остави на бюрото зад нея. Приличаше на същото оръжие, с което Джеф се беше самоубил.
— Не се тревожете — каза Бина, — не е зареден. Магазините и патроните са в задната част на сейфа. — Извади втори пистолет и го остави до първия. — Два броя. Това е всичко, което донесе у дома. Всичко, което някога е имал. Проверете сама, за да се убедите.
Бет погледна сейфа. Нямаше други оръжия. Бина взе пистолетите и ги прибра отново в сейфа, затвори го и завъртя ключалката.
— Два пистолета, които все още са тук. Джеф нямаше друго оръжие. Ще ме попитате какво ще кажа за пистолета, с който се е самоубил и с който е убил Питър? Откъде се е появил? Добре, да се върнем.