Выбрать главу

Въпреки здравия си разум, въпреки нерационалното становище за случилото се с Тереза Болейн Бет започваше да вярва в разказа на Бина Кук и я последва обратно в трапезарията.

Седнаха отново на масата, където жената взе папката си.

— Това е така нареченото предсмъртно писмо, което Джеф ми изпрати по имейла, както се предполага от лаптопа в колата си. Вече сте го виждали, но…

Домакинята зачете:

— „Скъпа Бина. Моля те да ми простиш. Те ще разберат за Питър и мен, а не искам да те подлагам на това. Така ще е по-добре за теб. Обичам те. Джеф."

Очите на Бина се напълниха със сълзи.

— Джеф не е написал това писмо, инспектор Тъли. Получавала съм поне петстотин имейла от него и никой от тях не започва със „Скъпа Бина". Когато ми е писал, винаги ме е наричал „Бобче". „Бобче", а не „Бина". Всеки един проклет път.

Можете да проверите. А и докато сме на темата. Той никога не се е подписвал като „Джеф". Винаги е бил „Фреди". Дори вече не си спомням поради каква причина. Искам да кажа, че ако Джеф беше написал този имейл, което той определено не е сторил, щеше да е за Бобче от Фреди. Няма как да е по-ясно, не мислите ли? Просто не е написал това писмо.

Бина избърса сълзите от лицето си. Видимо беше доволна от заключенията си.

— Както и да е, предоставих ви две сериозни доказателства. Първо, не е имал трети пистолет. Второ, никога не е писал този имейл. Ето ви и номер три: Джеф беше левичар.

Бет килна глава на една страна, това беше интересно.

— Застрелян е от дясната страна на главата. Не би тръгнал да се застрелва със слабата си ръка. Помислете. Ако е искал да го стори, щял е да държи пистолета с лявата си ръка.

Бет не каза нищо.

Бина, която очевидно беше изтощена, намери една хартиена салфетка и избърса сълзите си. Най-накрая погледна инспектор Тъли и я дари с бегло подобие на усмивка.

— Съпругът ми не се е самоубил — каза тя. — Уверявам ви в това. Всичко, което ви показах, го доказва. Не оставя никакво съмнение.

В интерес на истината, Бет беше наясно, че не е точно така. В сравнение с положителните доказателства — пистолета от „Пустинна буря", гилзите, които доказваха, че едно и също оръжие е убило Питър Аш и Джеф Кук, положителната проба от кръвта на Питър на яхтата на Джеф, трите забележки на Бина съвсем не бяха определящи. Макар че Бет трябваше да признае, че когато събереше трите, резултатът беше доста интересен. Ако Бина не беше започнала с налудничавата си теория за смъртта на Тереза Болейн, Бет щеше да ги сметне за още по-сериозни.

В този момент се сети за причината, поради която беше дошла тук. Колкото и болезнено да беше, трябваше да зададе въпроса си.

— Повдигнахте някои много интересни теми — каза тя — и определено ще ги имам предвид, ако се появят други положителни доказателства…

— Но тези са сериозни положителни доказателства.

— Не, не са. Технически са отрицателни — те са кучето, което не лае нощно време. Имам предвид, че никое от тях не ни насочва към вероятен заподозрян. Разбирате ли?

— Но елиминират Джеф.

— Не, не и категорично. — Бет въздъхна. — Госпожо Кук. Бина. Трябва да ви задам един въпрос, който смятам, че ще ви разгневи, но няма как да го пропусна. Имахте ли афера с Питър

Аш?

За изненада на инспекторката Бина се разсмя от сърце. Когато приключи след няколко секунди, отново избърса очите си.

— Защо, за бога, ме питате това?

— Защото може да ни даде мотив, заради който съпругът ви го е убил. От ревност.

Бина поклати глава, очевидно все още не можеше да повярва на въпроса.

— Джеф не е убил Питър, инспектор Тъли — отговори тя. — Той го обичаше. Затова дойде сам при вас и ви предложи помощта си. Това не е характерно за човек, който е искал да убие приятеля си, нали?

— Не ми отговорихте на въпроса.

— О, съжалявам. Помислих си, че съм го сторила. Не, никога не съм имала интимна връзка с Питър Аш. Макар че… — жената присви очи.

— Какво?

— Може би е важно да го споделя с вас — обясни тя. — Питър се пробва с мен преди четири или пет месеца, но приех опита му за шега.

— Добре, а после…?

— Джеф така и не научи за това. В интерес на истината, му споделих едва… кога беше… миналата събота. Побесня, че Питър му е причинил подобно нещо. Смяташе да не ходи на погребението му. — Бина направи пауза. — Не разбирате ли? Тогава разбра за първи път за този случай. Ако бяхте видели реакцията му, щяхте да знаете за какво говоря. Съгласна съм, че ако Питър беше жив, щеше да се скара с него, но той вече не беше. Никога преди не съм виждала Джеф ядосан заради него. Това трябва да ви говори нещо. Нямаше никакъв мотив, за да го убие, независимо дали заради мен, или поради друга причина.