— Казах й същото, разбира се, но тя продължи да настоява за пистолета, макар да й обясних, че вече не разполагаме с тях.
Рон се изненада.
— Но…
Кейт поклати пламенно глава.
— Вече не са у нас, Рон. Помня, че ги предаде през май или юни тази година. Сигурна съм, че не съм сънувала. Трябва да си спомняш. Убедена съм, че помниш.
Рон мълча известно време, за да осмисли думите на съпругата си, след което срещна погледа й и го задържа, докато не получи едва доловимо кимане и намек за усмивка. Вдигна запотената си чаша и каза:
— Случиха се толкова много неща с теб и с децата, че почти не помня какво съм правил.
— Точно така.
— Но не мога да повярвам, че Бина смята, че аз…
— Не мога да я виня, Рон. Може да повдигне обвинение, но не мисля, че ще издържи в съда. Дори след като научи, че вече не пазиш пистолетите си, не си промени мнението. Не мисля, че има нещо, което може да го промени. Тя иска да обвини някого. Просто е сломена.
— Каквито сме всички ние. Кейт хвана съпруга си за ръката.
— Като се заговорихме, ти как си?
Рон се подвоуми за миг, срещна погледа й и проговори с половин уста:
— Не особено добре. Няма да те лъжа, светът ще е различен без него. Ще ми трябва време, за да свикна. Не че нямахме своите различия. Не мога да кажа, че ми липсва, след като ме прецака, но все пак се познаваме от цяла вечност. Наистина просто ще е необходимо известно време, това е всичко.
— Време, което вероятно ще си струва, Рон. След като вече го няма да стои на пътя ти, нищо не може да ни спре. — Кейт отново го хвана за ръката. — Нека изчакаме малко. Всички са наясно, че твоят партньор и приятел се е самоубил. Съвсем спокойно можеш да кажеш, че нямаш сили да станеш от леглото и да не ходиш на работа засега.
Рон сви рамене.
— Ще правим крачките една по една, нали?
Някой дръпна завесата и облеченият в смокинг Стефано поздрави екстравагантно Кейт, като й целуна ръката.
— Доста време мина. От сега нататък идвайте поне веднъж месечно или ще изпращам някого да ви вземе.
— Обещавам да го сторя — отвърна Кейт и погледна Рон, — но имах добро извинение за отсъствията си.
— Без повече извинения — каза Стефано. — Бяло вино?
— Шардоне, ако обичаш.
— Идва. Наистина е чудесно, че сте тук.
— Аз също се радвам, че те виждам, Стефано. Благодаря ти. Когато сервитьорът ги остави, Рон каза:
— Опитай се да бъдеш още по-очарователна. Накарай хората да те харесват още повече.
— Ще поработя по въпроса — отвърна Кейт и отново го хвана за ръката. — Какво ще правим с Бина?
— Веднъж справи ли се със загубата, всичко ще бъде наред. Тя идва от много богато семейство, така че няма да има никакви проблеми в това отношение. Макар че ако някога се нуждае от помощ от фирмата, винаги ще й осигурим такава.
Кейт кимна и въздъхна.
— Какво мислиш, че е сторил Питър на Джеф?
— Не знам — отвърна Рон, — но сигурно е било ужасно. Жената сниши глас и се наведе към съпруга си.
— Може ли да е по-лошо от онова, което стори на нас? — Разбира се, когато Кейт разказа на Рон какво се беше случило, тя се изкара жертвата, а не прелъстителката. Според нейната история Питър беше започнал всичко, а тя се беше поддала в момент на слабост.
— Все още сме заедно — отвърна съпругът й. — Може би в крайна сметка Джеф и Бина не са били толкова силни, колкото нас.
— Въпреки това изглеждаха такива, нали?
— Може да се поспори по темата. Истинският въпрос е дали наистина го е извършил Джеф.
— Имал е възможност да го стори.
— Не забравяй, че е пазил пистолетите през всичките тези години.
— Оръжия — каза отвратена Кейт. — Голям проблем са, не мислиш ли?
— Ако разполагаш с такива — отвърна Рон, — не се замисляш много дали да ги използваш. Точно така се случват лошите неща.
36
Огромното отворено пространство, в което се намираше отдел „Убийства", беше потънало в петъчноследобедна летаргия, всяко бюро с изключение на едно беше изоставено. Вероятно Айк Маккафри също нямаше да е на работното си място, само дето най-накрая беше свидетелствал в делото на Раул Санчес и искаше, преди да си отиде у дома, да си провери пощата, за да види какво ново. Също така писа на Бет и я уведоми къде може да го намери, ако нещо изискваше навременната им намеса.
Партньорката му вероятно работеше. Айк разбра, че са поели нов случай в „Мишън" и не очакваше да я види тук. Само дето вдигна поглед и я видя да върви към него. Не я беше усетил кога е дошла. Дари я с приветлива усмивка, която изчезна почти веднага.