— Бет — попита той, — какво правиш тук? Бина добре ли е? Има ли нещо, което мога да направя, за да ви помогна?
37
В десет часа в деня преди Деня на благодарността Бет Тъли седеше на пейка, която гледаше към океана, близо до магазин „Сейфуей". Навън беше хладно и ясно, а улицата беше натоварена от редовните минувачи, спортисти, детски колички и кучета.
Бет беше облечена в свободни дрехи — черно долнище, туристически обувки и яке на „Джайънтс". Под него носеше служебното си оръжие на раменен кобур. Чакаше Кейт да пристигне и оглеждаше внимателно лицата на онези, които вървяха в нейна посока, като се опитваше да успокои нервите си. Стомахът й беше свит на топка.
Всичките й сетива й казваха, че не бива да е тук. След като имаше среща с Кейт, най-малкото, което трябваше да стори, беше да се обади на Айк и да го уведоми за плановете си. Не го беше сторила. Миналата вечер получи обаждане от приятелката си и сметна, че това е възможността, която чакаше от онази нощ у Бина, когато всичко стана ясно.
Опитваше се да убеди себе си, че Кейт не представлява опасност за нея.
Тази сутрин обаче въобще не се подвоуми дали да си вземе оръжието, или не.
Кейт беше предложила да дойде до къщата й на „Вашингтон Стрийт", откъдето да започнат разходката си, но Бет й каза, че предпочита да е на някое публично място.
Смяташе, че това може да се окаже от значение.
Появата на Кейт я извади от унеса й. Приятелката й се намираше от другата страна на улицата и чакаше светофарът да светне зелено. Дори от това разстояние виждаше, че изглежда състарена и депресирана, ръцете й бяха в джобовете на якето й, а раменете й бяха увиснали.
Бет стана, срещна погледа й и вдигна колебливо ръка, за да я поздрави.
Кейт прекоси улицата и двете жени се поздравиха с половин уста. Тръгнаха заедно към Голдън Гейт. След няколко крачки Кейт благодари на Бет за това, че е дошла да се видят, особено след като не беше длъжна да го прави.
Инспекторката сви рамене.
— Приятелки сме от дълго време, Кейт. Разбира се, че ще дойда, ако имаш нужда от мен.
Вървяха в мълчание, което ставаше все по-тягостно и по-тягостно, докато не стана напълно непоносимо за Бет. Тя имаше намерение да каже нещо — каквото и да е, но приятелката й най-накрая заговори:
— Наистина ли си мислеше, че е Рон?
— Все още смятам, че той е убиецът на Питър, ако това ме питаш.
— Естествено, че е това. Какво друго може да е?
— Не се ебавай с мен, Кейт.
— Няма доказателства. Никога не е имало никакви доказателства.
Бет реши да не отговаря.
— Знаеш защо Рон дойде в дома на Бина, Кейт. Защото тя му каза, че знае, че е убил Джеф. Както и Питър. Тя щеше да се обади на полицията — на нас — и да ни предостави всичките си доказателства, които са доста интересни. Той не искаше това да се случи.
— Но вие вече сте били в къщата… Изминаха още няколко крачки.
— Така е. — Бет нямаше какво да губи, ако кажеше истината. — Поставихме му капан, Кейт, и той се хвана в него.
— Искаш да кажеш, че ти лично си му поставила капан?
— Да. Разбери, Кейт, Рон трябваше да бъде спрян.
— Няма какво да се спира. Нямаше да убие никого.
— Освен Бина може би. В крайна сметка носеше пистолет в себе си. За какво му е бил, ако не е планирал да я убие?
— Какво ще кажеш за самозащита? Ако тя е имала намерение да го убие. Което, в крайна сметка, едва не направи.
— Не. Той дойде, за да я убие, както и всеки друг, който заплашваше да разкрие онова, което двамата сте сторили.
— Двамата? — Кейт спря и се обърна към инспекторката. — Някога ще се спреш ли, Бет?
— Не знам. Вероятно не.
— Дори без доказателства? Без свидетели? Дори след като Рон е бил на работа, когато Джеф се е самоубил, и четирима души могат да го потвърдят? Мисля, че всичко това ще е малко неудобно за теориите ти.
— Да, това си беше голяма изненада. Наистина смятах, че Рон е убил Джеф. Но алибито му е непоклатимо. Затова нямах друг избор освен да призная, че не той е убиецът на Джеф. Но ти си знаела вече, нали? Защото ти си го убила.
— Изгубила си си ума, Бет.
— Не мисля. Защо не ми кажеш какво прави през онази нощ,
Кейт?
— Трябва да се шегуваш с мен.
— Никак даже.
— Значи наистина вярваш, че Рон е убил Питър, а аз съм убила Джеф?
— Сигурна съм.
— Добре, кажи ми защо?
— Какво защо?
— Като за начало защо Рон е убил Питър? Убийството, което започна всичко това.
Бет килна глава на една страна и въздъхна.
— Отговорът на този въпрос ти е добре известен, Кейт. Защото ти спа с него.