Алън хвърли парче от сандвича си с пуйка към молещата птица.
— Днес е щастливият й ден.
— Не само нейният.
Бет се усмихна лъчезарно и задържа усмивката си достатъчно дълго, за да може самата й сила да привлече Алън към нея.
След минута мъжът легна по гръб, а тя на една страна до него. Няколко от копчетата на ризата му някак си се бяха от-копчали и ръката й почиваше върху гърдите му.
— Добре ли си? — попита Алън.
— Просто сълза — отвърна Бет и избърса окото си. — Не бих се тревожила за нея. — Тя се приближи до него и го целуна нежно по бузата, след което въздъхна тежко.
— Тук съм, нали знаеш — каза мъжът. — Можеш да ми кажеш абсолютно всичко.
Бет отново си пое въздух.
— Помниш ли нощта, в която ядохме пица у вас? Помниш ли колко объркана бях?
— Не бих се изразил така.
— Не мисля, че това е достатъчно, за да ме опише. Не мога да ти обясня колко изплашена и отнесена бях, Алън. Изплашена от живота, от терористите, изплашена за Джини и за бъдещето й и за онова, което ми предстои.
— Ако си спомням правилно, беше малко изплашена и от мен.
— Честно казано, бях изплашена от всяка сянка на всяка стена.
Алън я прегърна силно.
— Имала си основание.
— Така е. Не отричам. Просто искам да кажа, че тогава бях премазана. Не можех да се справя с проблемите си. Вчера, докато режех пуйката, огледах присъстващите на масата и там бяхте Джини, Лори и ти и като че ли нещо в мен прещрака… Знам, че ти звучи малко шантаво, но такова беше чувството. Изведнъж всичко лошо беше изчезнало. Ето ни днес тук, ти и аз…
Алън я притисна силно към себе си.
— Всичко е наред, Бет. Можеш да си кажеш каквото имаш на сърце.
— Знам — отвърна тя. — Точно това е толкова невероятно. Вече го сторих.
БЛАГОДАРНОСТИ
Когато един автор има щастието да създаде успешна поредица като моята за Дизмъс Харди и неговата вселена, идеята на този автор да напише самостоятелен роман извън тази поредица не е най-топло посрещаната от агента му. Поради тази причина подходих с известно безпокойство, когато предложих на своя — Барни Карпфингър, да напиша подобна книга. Не трябваше да се тревожа. Двамата работим заедно от двадесет години и идеята ми беше посрещната с искрен ентусиазъм и съдействие. Барни е основната причина за кариерата ми и през цялото време, през което писах тази книга, ми вдъхваше кураж. В интерес на истината, никога нямаше да бъде написана без неговия принос и подкрепа. Благодаря ти, сър. Ти си най-добрият.
Миналата година по интернет се запознах с колега писател — Роб Лайнингер. Започнахме да водим почти ежедневна кореспонденция, докато пишех тази книга, която се оказа истинска мотивация и удоволствие в този така самотен бизнес. Също така прочетох доста книги на Роб, повече от на който да е друг писател през изминалата година — „Детектив", „Убийствен потоп", „Десета по Рихтер", „Слънчево петно" и „Детектив за двама". Препоръчвам всяка една от тях. Той е талантлив писател, който заслужава световна слава.
Както при повечето от книгите ми, тази също се нуждаеше от някои медицински консултации. За не знам кой път се обадих на моя приятел — д-р Джон Чък, който, от своя страна, ме запозна с Лиза Локър, лицензиран социален работник, управител на Програмата за хранителни разстройства в „Кайзер Перманенте", Сакраменто. Благодаря на двама ви за отделеното време и внимание. Докато още сме на медицинския фронт, ще е истински пропуск, ако не спомена д-р Амит Банърджи от „Кайзер Перманенте", Вакървил, който оперира гърба ми, докато бях в средата на тази книга, и облекчи доста сериозна хронична болка, която заплашваше спокойствието и продуктивността ми. Не бих пропуснал и моя шурей Марк Детцър, доктор на науките — той отново ми помогна с някои важни психологически проблеми, които възникнаха в процеса на работа. Може би е безсмислено да го споменавам, но всякакви медицински (а и други) грешки, които са оцелели до последната версия на ръкописа ми, са единствено мои.
Не мога да не спомена ежедневната помощ на асистентката ми Анита Буун, която продължава да прилага организационната си магия и да освобождава необходимото място за новона-писаните ми страници. Без нейните невероятна компетентност, жизнерадостно настроение и забележителна ефикасност едва ли щях да имам достатъчно време, за да пиша книгите си.
Всеки човек, който е заобиколен от приятели, е истински щастливец. Изключително се радвам, че съм сред тези благословени. За вас, „обичайните заподозрени" — вие си знаете кои сте.