Безмълвна тъга.
Прахосмукачката стоеше изправена на дюшемето точно под арката, водеща към огромната дневна, която в момента беше добре осветена от студеното следобедно слънце, проникващо през панорамния прозорец.
Бет затвори вратата след себе си.
Джил не промълвяваше нищо, но както вървеше, изведнъж се обърна. Направи няколко крачки в дневната, след което се разположи в един фотьойл. Бет и Айк седнаха на дивана срещу нея.
Джил носеше избелели сини дънки, бели гуменки и кафяв суитчър на Санфранциския университет, чиито ръкави бяха навити до лактите й. Най-накрая успя да насочи вниманието си към инспекторите. Създаваше впечатлението, че премисля нещо в главата си, след което попита Бет:
— Какво се е случило с него? Ще ми кажете ли?
— Все още не сме получили доклада на патолога, но работим по версията, че някой го е убил.
— Какво имате предвид? Да не казвате, че е жертва на убийство?
— Не знаем още — отвърна инспекторката. — Поне не със сигурност. Тялото беше на брега, но е възможно да е бил наранен, преди да се озове във водата.
— Злополука ли е било? О, боже мой, мислите ли, че може да се е самоубил?
— Не е изключено — отвърна Бет. — Защо? Смятате ли, че е имал самоубийствени наклонности?
Джил погледна Айк, след което отново върна вниманието си на инспекторката. Сякаш се чудеше защо тези полицейски служители се намираха в къщата й. Пое си дълбоко въздух, ръцете й бяха сключени на скута й, и издиша. Изражението на лицето й беше напълно празно.
— Джил — прикани я Бет. Жената погледна инспекторката.
— Наистина ли е мъртъв? Значи това е краят. — Вдигна ръце към челото си и ги притисна към него.
— Краят? — не разбра Айк. — Краят на… Джил свали ръце от лицето си.
— Всичко. Всяко едно нещо. На нас. — Жената отново срещна погледа на Бет и овладя гласа си. — Не мога да повярвам. Питър е мъртъв? Ей така. Това ли е?
Инспекторката кимна и отговори:
— Съжалявам.
— Споменахте, че е възможно да се е самоубил — напомни Айк. — Мислите ли, че е бил способен на подобно нещо?
Джил поклати глава.
— Наистина вече не знам на какво беше способен.
— Какво имате предвид? — попита Айк.
— Трудно ми е да ви го обясня. Знам, че ще ви прозвучи малко странно, но започнахме да имаме проблеми, когато се промени.
— Как се промени? — попита Бет.
— По всеки възможен начин. Сякаш една сутрин се събуди и вече не беше той, а напълно различен човек. На единия ден беше добър съпруг, баща и адвокат, а на следващия вече не.
Айк се наведе напред на дивана.
— Кога се случи това?
Джил сбърчи лице в опит да си спомни.
— Мисля, че беше миналия май. По времето на терористичната атака.
— Свързано ли е по някакъв начин с нея? — попита Бет.
— Не, не мисля. Не мога да си представя по какъв начин би му повлияла. А и промяната започна преди нея, сигурна съм, но не много преди нея. След това всичко просто излезе от контрол.
— Бихте ли били по-конкретна? — поинтересува се Айк.
— Като за начало пиенето. След което — жената млъкна за миг, преди да продължи: — всички онези жени.
— Изневерявал ви е? — попита Бет. Джил поклати глава и стисна устни.
— Не знам дали мога да ги нарека изневери. Не мисля, че е имал сериозна връзка с някоя от онези жени, макар че може и да греша. Просто започна да се вижда с други. Напиваше се и отиваше някъде с тях. Нямам никаква представа защо го правеше. Важното е, че всичко изглеждаше перфектно, между всички нас, имахме нормален живот, а после това… това започна и само след месец той стана още по-непредвидим, по-ирационален и накрая просто си опакова някои неща и ни каза, че се изнася.
— Не смятате, че това има нещо общо с терористичния акт? — попита Бет.
— Нямам представа. Знам само, че той опропасти живота на много хора. Може би атаката направи лошите неща още по-лоши. Просто нямам представа. Нищо не ми се струва същото оттогава. Сан Франциско е малък град. Всички мои познати са били на мястото на събитията, били са ранени или познават някого, който е бил ранен. Светът на всички ни вече не е същият. Сякаш всичко, което съм знаела за хората, е било лъжа. Като да разбереш, че съпругът ти ти изневерява. Започваш да се съмняваш във всичко, което си мислиш, че знаеш. — Джил махна с ръка пред лицето си. — Не знам какво говоря. Нищо няма смисъл. Вероятно често се натъквате на такива като мен.
Бет кимна уклончиво. Айк попита:
— Съпругът ви се изнесе през юни, така ли?