— Прекалено е студено да стоите навън дори и за минута — каза тя.
Въпреки топлото посрещане и приятния тон, Тереза видимо се срина, когато влязоха. Тя беше природно привлекателна млада жена с дълбоки сини очи, руса коса до раменете, хубава кожа и издадени скули, която с минимални усилия можеше да се превърне в истинска красавица. Тази сутрин обаче не беше правила опити в тази посока. Нямаше червило, спирала или друг грим. Носеше грозни бабешки очила.
Тереза ги поведе към плота в средата на кухнята и седна на един от столовете. Пред нея беше отворен днешния „Кро-никъл" и тя погледна към него, след което го избута възможно най-далече от себе си. Нервно потри ръка върху едната си буза, а после и другата. Очите й бяха подути и зачервени.
— Съжалявам — каза тя.
— За какво? — попита Бет. Тереза сви рамене.
— За всичко. Не съм болна, предполагам, че ви е ясно. Просто не можех да изляза днес. — Изражението й подсказваше, че търси одобрение.
— Няма нужда да се извинявате — отвърна Бет. — Благодаря ви, че се съгласихте да ни приемете без предварителна уговорка.
— Така или иначе, нямам какво да правя там, след като Питър го няма…
Айк я прекъсна.
— От тазсутрешния вестник ли научихте? — попита той.
— Не. Снощи една от приятелките ми гледала новините и ми се обади. Не знам дали й повярвах… но после видях…
Дадоха й минутка, за да се успокои. Бет си дръпна един от столовете и се разположи на него.
— Съжалявам — повтори Тереза. — Наистина, просто… не съм очаквала подобно нещо. — Жената си избърса очите.
Айк изглеждаше нетърпелив.
— Кога го видяхте за последно?
Резкият въпрос извади Тереза от унеса й, тя погледна косо инспектора и стисна устни.
— Какъв ден е днес? Четвъртък. Значи в сряда. Не. Вторник. Май беше в понеделник. В понеделник. Единственият ден, в който дойде на работа.
Айк продължи да натиска:
— Целия ден в понеделник ли беше на работа?
— Да. Остана до късно. Макар че си тръгна преди мен. Мога да проверя, но мисля, че беше около четири и половина.
— Някакъв ангажимент ли имаше?
— Поне аз не знам за такъв. Не беше вписан в графика му.
— Във вторник не се появи на работа, така ли?
— Не.
— Това характерно ли беше за него?
— В последно време нямаше нищо характерно в него. Обикновено се появяваше, поне в повечето случаи. Работеше, когато си искаше.
— Не ви ли казваше къде ходи?
— Да, казваше ми през повечето време.
— Имаше ли уговорки за вторник и сряда?
— Да. Във вторник трябваше да отиде на среща в друга кантора, а в сряда да пътува за Лос Анджелис.
— Предполагам, че не е изпълнил никоя от уговорките?
— Не. Нито една от двете.
— Това разтревожи ли ви?
— Разбира се. Не можеше да си позволи да не отиде на срещата във вторник. В сряда вече наистина се разтревожих. Опитах се да му се обадя на мобилния няколко пъти. Не ми отговори, но аз продължавах да си мисля, че просто ще се появи, както правеше обикновено.
— Хрумна ли ви да се обадите в полицията?
— Не, съвсем не.
— Защо?
Тереза сви рамене.
— Защото това се е случвало и преди. Повече от веднъж, в интерес на истината. Той щеше да ме убие, ако се бях обадила на полицията само след два дни отсъствие. Имам предвид, че моята работа беше повече да го покривам и да не привличам вниманието към него, когато се държеше… сещате се, безотговорно. Опитваше се да открие нещо.
Бет реши да се намеси най-накрая.
— Имате ли някаква представа какво е било това нещо? Жената поклати глава.
— Не, той не ми сподели за какво става въпрос.
— Нима това е проблем за вас? — учуди се Айк. — Не му ли прочетохте мислите?
На лицето на Тереза се появи вяла усмивка.
— Ако потърсите думата „юридическа секретарка" в речника, инспекторе — отвърна тя, — ще намерите подробно описание на длъжността.
— Той не ви ли намекна за какво става въпрос? Какво е смятал да прави?
— Разбира се, бях наясно с графика му. Аз го съставях. На теория трябваше да знам къде се намира във всеки един момент. Само дето, когато не се появеше на някоя среща или уговорка и го попитах какво става, той ми отвръщаше нещо от рода на „Не се тревожи. Такава ми е работата. Знам какво правя". Държеше се така, все едно играеше някаква игра.
— Това не ви ли разтревожи? — попита Айк. — Не го ли попитахте какво става?