Тереза обмисли въпроса, преди да отговори.
— Трябва да разберете нещо. Питър беше чудесен шеф. Взе ме със себе си, когато дойде да работи за Майър преди осем години. Получавам доста добра заплата, може би повече, отколкото заслужавам, и то благодарение на него. Предполагах, че проблемите му се дължат на разпадането на брака му. Заигравките му с мен бяха просто начин да изпусне напрежението. Какво можех да направя, да му се скарам ли? Да му кажа, че трябва да се отнася по-сериозно към работата си? Я стига. Ако не можех да бъда гъвкава, то тогава не заслужавах доверието му. Смятах, че когато се успокои, което щеше да се случи скоро, отново ще се завърне към предишното си аз и всичко ще е постарому. Дотогава се налагаше да го подкрепям, как бих могла да не го сторя?
Бет нямаше какво да каже в отговор на обяснението на жената, затова продължи напред:
— Какво знаете за проблемите с брака му?
Въпросът предизвика изпълнен с вина поглед, който прескачаше от единия инспектор на другия, докато накрая не се спря на Бет.
— Не знам подробности относно брачните му проблеми — отвърна тя. — Както вече споменах, не ми споделяше какво се случва в личния му живот.
Айк пое щафетата.
— Добре. Но сте забелязали промяната в поведението му. Съпругата му ни каза, че е станал друг човек изведнъж или поне за много кратко време. Съгласна ли сте с това?
Тереза помисли около минута, след което кимна.
— Предполагам, че трябва да отговоря с „да".
— Помните ли нещо по-конкретно? — продължи с въпросите Айк. — Помните ли кога точно се случи това и какво може да го е породило?
Секретарката чоплеше ъгълчето на плота.
— Не… имам предвид, нищо, в което мога да се закълна.
— Никой не ви кара да се кълнете в каквото и да било, Тереза — отвърна Бет. — Искаме да разберем какво помните, дори това да е много бегъл и маловажен спомен. Може да се окаже нещо изключително важно. Свързано ли е с ваш клиент? Господин Майър ни каза, че вие сте точният човек, с когото можем да разговаряме, ако Питър е имал проблеми с клиенти.
— Не. — Секретарката клатеше глава и продължаваше да чопли ъгълчето на плота. — Имам предвид, не и с редовните му клиенти. Всички го обичаха.
— Но… — настоя Бет.
Тереза изпусна дълга въздишка.
— Може би имаше… Мислех си, че е потенциална клиентка.
— Тя? — попита Айк.
— Имам предвид, че е малко вероятно…
— Продължавайте — прикани я Бет. — „Малко вероятно" ми звучи много добре.
Тереза си пое дълбоко въздух, изпусна го, след което кимна и сподели онова, което й беше в главата:
— По някое време през пролетта, когато започна всичко това, Питър получи обаждане от жена, която не се представи, когато я помолих да го стори. Единственото, което ми каза, беше, че трябва да разговаря с него и че е изключително важно.
— По правен въпрос ли? — попита Айк.
— Не каза, но за какво друго би могло да бъде?
— Да. Разбира се. Продължавайте.
— Тя беше много любезна, но не приемаше „не" за отговор, поне не от мен. Затова я помолих да изчака, обадих се на Питър и той ми каза, че ще приеме разговора.
— Какво се случи после? — попита Бет.
— Дори не знам дали това има някаква връзка, или не, но след няколко минути Питър изхвърча от офиса си и каза, че излиза малко на чист въздух. Каза, че ще се върне скоро, но ако въобще се е върнал по някое време, то е било, след като съм си тръгнала. Това беше първият път, в който наруши графика си. — Тереза изгледа инспекторите. — Той беше изпаднал в депресия, която го изяждаше отвътре. Може би нямаше нищо общо с тази жена и телефонния й разговор, но сега, като се замисля…
— Смятате, че вероятно има — довърши вместо нея Айк.
— Има и още — каза Тереза.
— Какво? — прикани я Бет.
— Два дни по-късно същата жена се обади отново.
— Пак ли не се представи?
— Не, съжалявам. Обикновено не постъпвам така, разбира се, но този път…
— Няма проблем — успокои я инспекторката. — Втория път каза ли какво иска?
— Не. Само спомена, че желае отново да говори с Питър. Но той не беше в офиса, затова я свързах с гласовата му поща, но тя не му е оставила съобщение.
— Казвате, че всичко това се е случило точно когато Питър е започнал да се държи различно?
— Да. — Тереза сбърчи чело и погледна Айк.
— Какво мислите? — попита я инспекторът.
— Просто си спомних точното време. Спомних си кога се обади жената. Седмицата преди терористичната атака във Фери Билдинг. В деня на самата атака Питър ми каза, че ще обядва там, но впоследствие си променил решението и избрал „При Тадич". Помня, че бях много радостна, че го е сторил, и се учудих, че е променил плановете си — нещо, което не правеше никога. Може би затова ми е останало в главата. Както и да е, според мен тази мистериозна жена някак си е свързана с промяната на Питър. Ако можете да разберете коя е тя…