— Да, смятаме, че ще ни е от полза — съгласи се Айк. — Ще я потърсим. — Погледна Бет, сякаш искаше да й каже нещо, но в крайна сметка се обърна към Тереза: — Благодарим ви за отделеното време.
Подаде й визитната си картичка.
— Моля ви, свържете се с нас, ако се сетите нещо друго.
— Какво мислиш? — попита Айк, когато се включи в движението по „Маркет Стрийт".
— Питаш ме дали си мисля, че е спала с него?
— Да.
— Забеляза ли нещо, което да казва, че е?
— Нищо друго освен факта, че е на тридесет и няколко години, самотна е и е с него от осем години.
— Не мислиш ли, че са имали просто приятелска и строго професионална връзка?
— Определено. Сигурен съм, че се случва често с доста хора.
— Но…
— Интуицията ми крещи, че освен всичко това са бъркали в меда.
— Какво елегантно описание — каза Бет. — Тъй като аз съм жената в нашия екип, аз трябва да имам интуиция.
— Нямаш ли такова усещане за Тереза?
— Не, всъщност нямам. Прилича ми на лоялна и отдадена секретарка. Освен това, ако се забърка с него и след това скъсат, ще застраши работата си. Една самотна жена не би рискувала. Според мен не е спала с него. Също така смятам, че не го е убила тя.
— Защо?
— Поради същата причина. Ако го убие, ще изгуби работата си. Освен това, ако е имала любовна връзка с него, защо й е да го убива?
— Лесен въпрос. За него тя е била просто забежка. Когато е приключил, я е зарязал и се е прехвърлил на следващата. Това е накарало Тереза да побеснее от ревност и да го затрие. Майната й на работата. Какво мислиш?
Бет го изгледа косо.
— Знаеш, че съм винаги отворена към нови идеи.
16
Джеф Кук си изми лицето на мивката в тоалетната на кантората, след което го подсуши с хартиена салфетка. Погледна се в огледалото и се шокира от ужасния си вид.
През целия ден не му беше добре. Чувстваше се така, откакто прочете новината тази сутрин във вестника. Повърна закуската си и въобще не си направи труда да хапне нещо за обяд. Вместо това заключи вратата на офиса си и се опита да поспи малко на дивана. Отново не се получи.
През следващите два часа се зае с работа, за да отвлече вниманието си от неприятните новини. Малко след четири часа се предаде, сподели на секретарката си, че май хваща някакъв грип и си тръгна. Облече си светлокафявото кашмирено палто и обмисли варианта да отиде до яхтклуба — час-два на яхтата му винаги помагаше в тежки ситуации.
Днес обаче не мислеше, че това би помогнало.
Вместо да слезе долу в гаража, където се намираше колата му, Джеф тръгна пеша по улиците, просто се разхождаше, умът му беше празен, ако се изключеше световъртежът, който го заливаше през няколко секунди.
Нямаше никакъв план в главата си.
Петнадесетина минути по-късно осъзна, че е прекосил „Маркет Стрийт" и се е озовал на „Пета", вървеше на юг към място, което беше започнало да се оформя в мислите му.
Завършил право, много преди дори да мечтае за частна практика, две години Джеф работи като помощник областен прокурор в града. Все още поддържаше сравнително приятелски отношения с няколко момчета, които познаваше оттогава.
Една пресечка по-надолу се издигаше масивната сивкава монолитна сграда на бившата му месторабота — Съдебната палата, домът на Върховния съд, Южният полицейски участък, прокуратурата и още няколко други по-дребни местни бюрокрации. Когато стигна до нея, установи, че сградата изглежда все така неприветлива. Няколко бездомници лежаха в спалните си чували в шумата от двете страни на стъкленодървените врати, а петнадесетина сърдити и грозно облечени граждани духаха в дланите си, за да се стоплят, докато изчакваха реда си да влязат в сградата, където щяха да се изправят пред проверка на документите и преминаване през детектор за метали.
Джеф погледна часовника си и установи, че е 16:45 през — чудесно време за неочакваната му визита. Работният ден беше към своя край и макар помощник областният прокурор често да работеше до късно, съдът вече беше затворил и служителите в офисите се държаха по-свободно.
За разлика от охранителите на предната порта.
Когато най-накрая успя да влезе и мина през проверката на документи, Джеф си изпразни джобовете, сложи съдържанието им в пластмасовата тавичка и тръгна напред към детектора на метали, но едрият полицай го спря.