Инспекторката веднага мина на въпроса, без да губи дори секунда.
— Каква информация? — попита тя.
— Тъкмо това обяснявах на Дон, ще го обясня и на вас. Като за начало смятам, че убиецът го е познавал, защото, ако това беше някакво улично нападение, нямаше да се развие по този начин. Даже не знам дали нещата, които знам, имат някаква връзка със случая. Двамата с Питър бяхме много добри приятели, наистина много добри приятели. Споделяхме си доста. Помислих си, че ако имате пропуски в профила му, мога да запълня празнините. Искам да ви помогна да намерите онзи, който му е сторил това. Или онази.
— Благодаря ви, но в интерес на истината, нямам нищо друго освен празнини. Не знам почти нищо за човека, освен че е имал някакъв психичен срив през последните месеци и че е започнал да се държи странно. За момента поддържаме теорията, че по време на това негово променено състояние, както го наричаме, е направил нещо, с което е предизвикал смъртта си. Ако знаете какво е това нещо, можем да започнем с него.
— На мен Питър не ми изглеждаше променен. Имам предвид, че не беше като полудял, надрусан или нещо подобно. Не се държеше като опасен човек, какъвто можеш да разпознаеш отдалече и да се скриеш от него.
— Въпреки това някой е решил, че трябва да го убие. Джеф стисна плата на палтото си.
Бет първа наруши настъпилата за момент тишина.
— Преди минута — започна тя — казахте, че искате да ни помогнете да намерим убиеца на Питър Аш. Казахте, че желаете да ни помогнете да го заловим — него или нея. Имате ли основание да смятате, че извършителят е жена?
Кук я дари с крива усмивка.
— Имам около стотина такива основания.
— Излизал е със сто жени?
— Нямам никаква представа за истинската бройка и не бих го определил като „излизане", след като се виждаше с тях само по веднъж. Но наистина бяха много. Виждахме се поне по два пъти в седмицата, за да пийнем нещо, и почти винаги имаше нова жена с него. Ако беше сам, то след срещата ни имаше друга среща. Искам да кажа, че сменяше жените през ден.
— Затова смятате, че една от тях може да го е убила?
— За мен подобен вариант има много по-голям смисъл, отколкото версията, че го е сторил някой от приятелите му.
— Струва си да проверим твърдението ви. Двамата говорили ли сте за срещите му?
— Разбира се. Подобно поведение ми се струваше много нехарактерно, особено след като ми каза, че се развежда и напуска семейството си.
— Смъмрихте ли го за това?
— Честно казано, не можех да го разбера. Мисля, че му дадох ясно да разбере какво е мнението ми по въпроса.
— Как прие той това?
— Не ми обърна никакво внимание. Като че ли не му пукаше какво е мнението ми.
— Значи това сексуално разкрепостяване е било един вид промяна за онзи Питър, с когото сте се запознали в началото?
— Определено, и то доста драматична промяна. Признавам си, че ми беше трудно да я приема.
— Според вас какво е довело до нея?
— Всъщност от това, което Дон ми каза току-що, мисля, че ще разберете по-добре от мен.
— Какво имате предвид?
Джеф направи кратка пауза, след която продължи:
— Също като вас Питър беше във Фери Билдинг в онзи ден. Бет присви очи, не знаеше как да разтълкува тази нова информация.
— Тръгнал си е, преди да започне атаката — обясни мъжът, — но очевидно я е пропуснал с няколко минути. Мислеше си, че е трябвало да бъде убит. Нямало причина да бъде пощаден, след като мнозина загинаха. Тогава, съвсем внезапно след случилото се — и имам предвид наистина веднага след него — реши, че му е писнало да живее по досегашния си начин: да работи здраво, да бъде добър съпруг и отдаден баща. Какъв е смисълът, казваше той. Щом всичко може да свърши толкова неочаквано и по толкова безсмислен начин?
— Моето мнение е напълно противоположно — отвърна Бет. — Аз исках да живея, да гледам как дъщеря ми расте и има свои деца, исках да бъда по-добър полицай, да направя остатъка от живота си по-добър.
— Вашата реакция ми звучи много по-логична от тази на Питър — призна Джеф. — Той смяташе, че нормалният живот го е измамил и е отнел едни от най-хубавите му години, затова искаше да си навакса за всичко пропуснато наведнъж. Имаше намерение да задоволи сексуалните си апетити, които беше трупал с години. Казваше, че децата му вече са големи и нямат нужда от него. Смяташе, че съпругата му ще е много по-добре, ако не е с нея, тъй като вече не изпитваше чувства към нея. Ще е по-щастлива с някого другиго, който би искал да сподели скучния й живот. Негови думи, не мои.