Също така намираше доста от Шерлок Холмс в себе си.
Бет се беше срещала няколко пъти с него, когато мъжът започна работа, макар че от последния път бяха минали няколко месеца. Веднага след като се разположи в стерилния му офис, Пател сложи пръсти на брадичката си и каза с тънък глас:
— Предполагам, че ходиш на физиотерапия, а не се надяваш краката ти да се оправят от само себе си.
— Ходя, но рядко. Работя почти всеки ден.
— Всеки ден? Бет сви рамене.
— Поне вървя. Докторите казаха, че вървенето е от изключителна важност.
— Няма съмнение, важно е. Но също така се нуждаеш от редовна физиотерапия, ако не искаш мускулите ти да атрофират. Прости ми, че ти се меся.
— Би ли споделил мнението си? Пател сви рамене.
— Виждам, че дясното ти бедро е по-зле. Налага се да изолираш и да тренираш проблемната зона, ако това е възможно. Ходенето може да ти помогне, разбира се, но ще ти отнеме два пъти повече време и може да не се възстановиш напълно. — Мъжът кимна самодоволно, избута стола си назад от бюрото и кръстоса крака. — Сигурен съм, че ще направиш каквото е необходимо. Междувременно разбрах, че имаш въпрос относно аутопсията на Аш?
Бет не успя да се въздържи.
— Не искаш ли да познаеш какъв ще ми е въпросът?
— Бих казал, че искаш да разбереш дали е правил секс в нощта, в която е бил застрелян. Отговорът, за съжаление, е, че нямам представа.
Бет се засмя от възхищение, тъй като Пател беше познал какво имаше намерение да го пита.
— Как успя да…?
Мъжът направи пренебрежителен жест.
— Чух някои хора от екипа да говорят. Носи се слух — откъде чуват тези неща, нямам представа, — че Аш е бил известен с разпуснатия си начин на живот. Ти като инспектор от отдел „Убийства" би желала да разбереш дали е правил секс преди смъртта си, тъй като партньорката му, ако има такава, би била сериозен свидетел. Но както вече споменах, уви…
— Разбрах те — отвърна Бет. — Има ли нещо от общ характер?
— Например?
— Не знам. Женско ДНК? Или нечие друго?
— Не. Наистина няма нищо.
— Добре. Да забравим за секса за малко, освен ако нещо друго не изникне. Какво ще кажеш за времето между момента, в който е бил застрелян, и момента, в който е бил хвърлен във водата?
Въпросът накара Пател да се изправи в стола си и да се намръщи.
— Не те разбирам.
— Добре. Възможно ли е все още да е бил жив, когато е попаднал във водата?
— Не е бил жив. Ако беше, щеше да се удави и дробовете му щяха да се напълнят със солена вода. Не намерихме такава.
— Значи определено не се е удавил.
— Определено. Бил е застрелян в сърцето и е умрял веднага или почти веднага. Защо ме питаш за това?
Бет вдигна ръка.
— Просто ми следи мисълта. Ако знаем колко време е минало от момента, в който е бил застрелян, и момента, в който е бил хвърлен във водата, може да стесним вариантите си за мястото, на което се е случило. Дали е в близост, или на някой от бреговете. Възможността да е бил на яхта също не е изключена.
Пател се наведе напред, пръстите на ръцете му бяха сплетени върху бюрото.
— Не мисля, че мога да ти помогна с това, инспектор Тъли. Жертвата е била застреляна, а по някое време по-късно е била изхвърлена във водата. Няма как научно да определим колко време е минало между двете събития. Мнението ми е, че не са дни, но това е най-доброто, което мога да измисля.
— Опасявах се, че ще кажеш точно това. Ако попаднеш на нещо друго…
— Можеш да разчиташ на мен — прекъсна я Пател.
— Реагира добре на антибиотиците — съобщи Айк на Бет по телефона. — Само това ни казват. Не искат да си правим грешни заключения, но предполагам, че е по-добре да реагира, отколкото не.