— Тогава партньорът ми, инспектор Маккафри, проведе разпита с доста бързо темпо и аз не исках да го забавям, като му кажа да спре, за да пусна диктофона. Грешката беше моя, но се случват такива неща.
Тереза въздъхна и погледна към малката червена точка, която означаваше, че машинката записва.
— Добре — отвърна най-накрая примирена. — Какво искате да знаете?
— Две неща. Първо, последния път, когато говорихме, споменахте някаква мистериозна жена, която се обадила на шефа ви по времето преди терористичната атака във Фери Билдинг.
— Да. Смятах, че ще проверите телефонните ни разпечатки, за да разберете дали Питър не й се е обаждал и да се опитате да я идентифицирате.
— Точно в това е проблемът. Не извадихме късмет при опита ни да получим тази информация. Затова си помислих, че мога да ви попитам дали помните нещо друго относно това обаждане или за жената, която се е обадила. Дори най-малката подробност може да се окаже от полза.
Тереза се намръщи, отпусна се на стола, затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. След малко отвори очи.
— Мисля, че като се обади, потърси Питър, а не господин Аш. Затова си помислих, че става въпрос за нещо лично. Заради начина, по който се обърна към него. — Пауза. — Казахте, че дори най-малката подробност може да ви е от полза.
— Да. Така е. Пак е нещо. Всяка информация, за която се сещате или ви е направила впечатление, може да се окаже полезна. — Бет сметна, че не може да задълбава повече и да кара Тереза да погледне в телефонната разпечатка, особено след като записваше разговора. — Имам още един доста лесен въпрос за вас.
— Слушам ви.
— Казахте, че сте видели Питър за последно в понеделник и че си е тръгнал от работа около четири и половина.
— Точно така.
— Помните ли дали беше облечен в официални дрехи? Костюм и вратовръзка?
Този път Тереза мисли само две секунди. Кимна и отговори:
— Да. Пошегувах се с него и му оправих вратовръзката, когато излезе от офиса си. Той отново я разхлаби и каза, че е приключил за деня, затова може да ходи както си иска. Така че определено беше облечен официално. Това важно ли е?
— Да. Когато го намерихме, не беше облечен с костюм. Това означава, че ако е бил убит в понеделник вечерта, първо се е преоблякъл.
— Което от своя страна означава, че се е прибирал у тях — заключи Тереза.
Или някъде другаде, където е имал дрехи, помисли си Бет, но отговори:
— Да, възможно е. — На инспекторката отново й се прииска да има повече информация за сексуалните дейности на Питър, ако въобще имаше такива през последните няколко часа от живота му. Ситуацията с дрехите й хрумна, когато си тръгна от офиса на съдебния патолог тази сутрин. — Поне е нещо, върху което да се помисли. Последователността на събитията е важна. Мога ли да ви задам още един въпрос?
— Задайте ми колкото са необходими.
— Познавате ли един от приятелите на Питър, Джеф Кук? Той също е местен адвокат.
Тереза дори не се замисли.
— Разбира се. Имам предвид, че не го познавам лично, но често се отбиваше, за да вземе Питър за обяд или за вечеря. Бяха добри приятели. Защо? Какво за него?
— Не знам. Вероятно нищо. Надявах се вие да ми кажете повече.
— Искате ли да ми дадете някаква подсказка? Бет сви рамене.
— В интерес на истината, не знам нищо за него. Вчера се отби до офиса ми и попита с какво може да ни помогне. В основи потвърди онова, което ни казахте за промяната в поведението на Питър през последните няколко месеца, но също така спомена, че може да знае нещо, което не знае, че знае. Ако това е подсказката, която търсите, възползвайте се от нея.
След няколко секунди, Тереза отговори:
— Нищо не ми хрумва. Двамата излизаха доста често — ходеха на обяд, вечери, мачове, играеха голф — обичайните мъжки работи. Плаваха.
Думата удари Бет като електрически ток по гръбнака, но тя запази тона си непроменен.
— Плавали са? Тереза кимна.
— Джеф има малка яхта в яхтклуба. Не знам дали плаваха често с нея. Доколкото знам, в повечето случаи само пушеха пури и пиеха уиски.
— Предполагам, че това се е случвало, когато Питър не е ходел на срещи?
Секретарката присви очи и стисна устни.
— Какво имате предвид с това „когато не е ходел на срещи"?
— Не знам за вас, но не мисля, че пурите и уискито са най-добрите афродизиаци на света.
— Не са. — Отвърна твърдо Тереза. — Не се виждаха с жени, ако това си мислите. Може би само с онази, мистериозната, която се обади през месец май. Но дори тя, която и да беше, не се появи повече през последните няколко месеца. Сигурна съм в това.