— Значи промяната в поведението на Питър, разпадането на брака му, всичко случило се… не е било, защото е обикалял наоколо и е изневерявал на съпругата си?
Секретарката поклати глава.
— Питър не се виждаше с други жени, инспектор Тъли. Не съм чула нищо подобно, а аз определено щях да разбера. Цялата тази лудост настъпи заради пиенето и стреса от работата, брака му и всичко останало, но… — Тереза поклати глава, беше напълно убедена в правотата на думите си. — Не. Той беше объркан, но не изневеряваше на поразия. Сигурна съм в това. Просто не беше такъв.
Температурата се беше повишила с няколко градуса, макар че още беше под десет, небето беше ясносиньо, а слънчевата светлина къпеше всичко наоколо. Бет седеше в джетата си, паркирана неправилно на една автобусна спирка, и разговаряше с партньора си за болната му дъщеря. Хедър продължаваше да се подобрява, но Айк не беше готов да се върне на бойното поле днес.
Най-накрая стигнаха до работата.
— Успя ли да вземеш необходимото от нея? — попита Айк. Той все още смяташе, че някак си Тереза може да им осигури телефон
— Не. Само посях семето. Не исках направо да я моля за това, тъй като ти отбеляза, че няма да е етично. Надявам се сама да реши да ни помогне. Междувременно, няма да повярваш… Питър Аш не е вилнял наоколо.
— Да, вилнял е.
— Аз също така мислех. Както и Джеф Кук, освен ако не е лъгал, което ме съмнява. Каза, че е виждал Питър с много от тези предполагаеми жени…
— Не са предполагаеми жени, Бет. Те са истински жени и предполагаеми любовници на Питър.
— Спести ми тези глупости, Айк. Знаеш какво имам предвид. Тереза обаче каза, че подобно нещо не се е случвало — че Питър не е изневерявал на поразия. Напълно убедена беше. Дори стана някак си отбранителна, когато засегнах темата за връзките му с други жени.
Айк остана мълчалив няколко секунди, преди да отговори:
— Питър е лъгал Тереза.
— Или — контрира Бет — тя е искала да вярва в подобно нещо и никога не се е заинтересувала дали противното е вярно. Едно от двете е или просто ме лъже. Избирам врата номер едно.
— Аз също. Защо му е било на Питър да крие отношенията си с други жени?
— Защото двамата с Тереза са имали връзка и той е искал тя да смята, че е единствената. Тя чинно го е сторила. До миналия понеделник вечерта, когато научава, че не е единствената му любов, а една от многото, което й дава най-сериозния мотив, за да го застреля. Започвам да си мисля, че може да се окажеш прав, Айк.
— Аз съм скромен талант — отвърна партньорът й. — Как се държеше иначе? Имам предвид емоционално.
— Пълна развалина.
— Защото го е обичала.
— Аз също така разчетох ситуацията. Това не е обичайното скърбене за починал шеф, дори да е бил най-добрият шеф на света. Тя е покрусена.
— Какво е правила в понеделник вечерта?
— Не я попитах. Все още не. Не исках да я плаша, защото още се надявам, че ще ни осигури телефонната разпечатка. Изваждането на диктофона я потресе достатъчно. Ще я питам следващия път. Но нека не забравяме, че не е задължително да е бил убит точно в понеделник вечерта. Може да се е случило във вторник сутринта, дори във вторник следобед. Междувременно се появиха още някои неща.
— Сигурно са доста добри, щом ги споменаваш.
— Поне така мисля.
— Изуми ме.
Бет започна с най-провокативната информация: Джеф Кук, най-добрият приятел на Питър Аш, притежаваше яхта в яхтклуба, която двамата мъже често бяха използвали; също така някъде между 16:30 часа и момента, в който беше застрелян, Аш беше сменил официалния си бизнес костюм с дрехите, с които го намериха под „Клиф Хауз" — най-логичното заключение, до което стигнаха, беше, че мъжът се е прибрал у дома, макар да беше възможно да е отишъл на някое друго място като апартамента на Тереза, и се беше преоблякъл. Дали след това се беше срещал със сексуална партньорка на място по свой избор? Дали въобще беше имал сексуална партньорка в понеделник вечерта?
Когато Бет приключи, Айк каза:
— Имала си доста ползотворна сутрин.
— Все още не съм приключила.
— Не, не си — отвърна Айк. — Както и предполагах.
20
Бет беше застанала пред жилищната сграда на Питър Аш на „Гроув Стрийт" и звънеше напосоки, за да я пусне някой. След около десетина секунди по интеркома се разнесе сънен мъжки глас:
— Да?
Тя се идентифицира като полицай и онзи я пусна в сградата.
Нямаше как да не се изуми от лекотата, с която успя да влезе. Ами ако беше убийца, въоръжена до зъби? Или терористка?