Разбира се, защо му е на някого първо да те види, помисли си тя. Защо му е да провери документите ти, за да се убеди, че наистина си полицай, като може просто да те пусне.
Доверчивата природа на човешките същества все още я изумяваше. Въпреки това бутна вратата и я отвори. Все още държеше дръжката й, когато се разнесе нов глас, този път женски, и попита:
— Кой е?
— Санфранциска полиция, имам няколко въпроса относно Питър Аш.
— Почакайте секунда — отвърна гласът. — Веднага слизам. Този път не последва добре познатото жужене, което беше
доста по-разумно решение, помисли си Бет, когато чу стъпките по стълбите. Въпреки това не беше и особено умно решение.
Не можеше да си спомни дали мислеше така и преди терористичната атака във Фери Билдинг.
Млада афроамериканка преодоля последните стъпала от стълбището и се спря намръщена в лобито.
— Как успяхте да влезете?
— Един от съседите ви ми отвори. Но ви благодаря, че дойдохте.
— Господи — изуми се младата жена. — Обзалагам се, че е бил Нед. Живее горе в шести номер и го мързи да слиза до долу. Звънне ли му някой, и Сезам се отваря. Наистина ли сте полицай?
Бет се усмихна и отговори:
— Да. — Показа документите си. — Разследвам смъртта на Питър Аш. Познавахте ли го?
— Разбира се. Бяхме съседи.
Инспекторката бръкна в джоба си и извади диктофона.
— Мога ли да попитам за името ви?
— Холи Конли. — Жената спелува буква по буква.
Холи беше ниска и слаба. Косата й беше направена на средно дълги расти. Нямаше грим, защото красивото й лице не се нуждаеше от него. Носеше сини йога панталони, кафяв пуловер и туристически обувки.
— Живея на горния етаж, точно срещу Питър. Не можах да повярвам, когато чух какво се е случило. Никой от нас не можа.
— Винаги е шокиращо, когато някой умре.
— Имам предвид, че това те кара да се замислиш… можеше да съм аз, вие, всеки. Можеше да се случи навсякъде. Човекът е жив на единия ден, а на следващия го няма.
— Доста често се случва точно така. Помните ли последния път, в който го видяхте?
— Мисля, че беше миналата седмица. Знам, че се мяркаше наоколо. Прибираше се в доста различни часове. В неделя сутринта се връщаше отнякъде, а аз излизах. Разменихме си по едно „здрасти".
— Какво ще ми кажете за понеделник? След секунда младата жена поклати глава.
— В понеделник имам лекции през целия ден, след което лабораторни упражнения от шест, докато приключим. Прибрах се около единадесет, бях претрепана.
— Оттогава не сте го виждали?
— Май не. — Младата жена помисли още известно време. — Бих казала не.
— Не сте го чули да излиза във вторник или сряда?
— Не. Съжалявам. Бет сви рамене.
— Ако не сте го виждали, то не сте…
Чу стъпки по стълбището и млъкна. Някакъв млад мъж с дълга и разрошена руса коса, бос и с раздърпана тениска на Боб Марли преодоля последните стъпала и се присъедини към тях в тесния вестибюл.
— Хей! Всичко ли е наред? Добре ли си, Холс?
— Да, Нед. Екстра съм. Следващия път, когато пускаш хора в сградата, може би първо трябва да провериш дали са тези, за които се представят. И то не само следващия път, а всеки път. Не сме ли говорили за това и преди?
— Да, добре. — Нед се намръщи, но не задълго. — Виж, нали съм тук сега. А и тя ми звънна. Смятах, че ще идва у нас. — Посочи към Бет. — Ти си ченге, нали?
Инспекторката му показа документите си с търпеливо изражение на лицето си.
— Да, ченге съм.
Доволен от потвърждението, Нед се обърна към Холи:
— Видя ли, всичко е точно.
— Тя звънна и на мен — контрира го младата жена.
— Звъннах на всички — призна си Бет. — Холи е права, че най-умното нещо е да слезеш и да провериш кой звъни, Нед. Можех да бъда всяка.
— Виж, не мога да живея с цялата тази параноя. Животът е прекалено кратък. Ако някой толкова много иска да влезе в сградата, просто ще срита вратата или ще я взриви. Не бих се тревожил за това.
— Щеше да се тревожиш, ако не беше мъж — скастри го Холи.
Нед изгледа сърдито двете жени.
— Добре. Чатнах. Няма да пускам никого вече. Честна скаутска. Междувременно, какво ще кажете да продължим напред? Това сигурно е за Питър, а? Бедният човечец.
Бет кимна.
— Опитваме се да разберем къде е бил в понеделник вечерта. Особено ако някой го е виждал, след като се е прибрал у дома след работа.
— Понеделник вечерта? — Нед помисли още секунда и кимна уверено. — Беше тук.
— Сигурен ли си?
— Да. Абсолютно.
— В понеделник? — повтори Бет.