— Освен ако понеделнишката футболна вечер е в някой друг
ден.
— Какво? Да не е гледал мача с вас?
— Не, но… беше наоколо.
Изведнъж Бет си спомни първата млада жена от тази сграда, с която се срещнаха. Двамата с Айк поговориха с нея на тротоара.
— Купил ви е бира за мача — предположи инспекторката.
— Не искам да му навличам някакви неприятности — каза Нед. — На него или на когото и да било.
— Питър вече няма да се безпокои за подобни неща, Нед. Освен това работя за „Убийства". Не ме интересува как хората си набавят алкохол. Значи казваш, че Питър ви е купил бира в понеделник преди мача?
— Да.
— Помниш ли по кое време се случи това?
— Не. Поне не точно. Пет и половина, шест, някъде там.
— Веднага след като се е прибрал от работа?
— Не знам откъде се прибираше. Може би от работа. Ослушвах се да го чуя, защото имахме нужда от пиячката, а той никога не ни отказваше.
— Добре, когато го видя, носеше ли официален бизнес костюм?
Нед затвори очи, помисли за миг, след което ги отвори.
— Да.
— Така… Питър гледа ли мача с вас?
— Не. Дори не дойде да пие по бира с нас.
— Това нещо необичайно ли е, имам предвид, след като ви е купил пиенето?
— Понякога остава при нас — отвърна младият мъж. — Но не мога да кажа, че винаги е така.
— Онази вечер не остана, така ли?
— Да.
— Видя ли го след това? Имам предвид същата вечер? Нед се ухили набързо, някак си срамежливо.
— Ъ-ъ… не. Не точно.
— Какво означава „не точно", Нед? — попита раздразнена Бет. — Въпросът е прост, трябва да му отговориш с „да" или с „не". Видя ли го по-късно, или не?
— Не съм го виждал. Но нали се сещаш, живея точно над него.
— Чул си го. Младият мъж кимна.
— Всички го чуха. Определено си прекарваше по-добре от нас.
— Имаше ли някого с него?
— Определено.
— Жена?
— Поне така звучеше.
— Познаваш ли я?
— Не. Не я видях коя е. Но от звуците ми стана ясно, че е жена.
Бет се подвоуми.
— Колко души гледахте мача?
— Аз и още четирима.
— Някой от тях напусна ли апартамента по време на мача? Може би са видели Питър и жената с него, когато са идвали? Някой каза ли нещо по въпроса?
— Не.
— Искам да ми осигуриш имената на всички. Младият мъж се поколеба.
— Ъм.
— Спокойно, Нед. Никой не е загазил. Просто искам да ги разпитам дали са видели или чули нещо, което може да ни помогне. Докато съм на темата — продължи Бет, — някой от двама ви ще ми даде ли контактите на хазяйката ви? Искам да огледам апартамента на Питър, за да видя дали ще открия нещо полезно там.
— Живеят надолу по улицата, на следващата пресечка — отвърна Холи. — Мога да ви дам телефонния им номер.
— Благодаря. — Бет върна вниманието си на Нед. — Междувременно искам тези имена. На гостите ти за мача.
— Не им знам фамилиите, но им имам имейлите.
Каръл Люкинс изглеждаше на възрастта на Бет и беше приблизително с нейните размери — около метър и седемдесет и по-малко от шестдесет килограма. Дори навлечена заради студа — палто и пуловер, вълнена пола, черни ботуши — не можеше да прикрие атлетичната си фигура. Дългата й бяла коса беше вързана на плитка, очите й бяха светлозелени, опръскани с жълто, а лицето й беше малко по-издължено от нормалното, наподобяваше на модел на Модилиани. Крайният ефект беше една агресивна и груба красота.
Жената дойде пет минути, след като Бет й се обади, и сега, с ключ в ръка, се спря пред вратата на апартамент номер 4.
— Трябва да ви кажа, че не ми е приятно, че правя това. Имам чувството, че нарушавам личното му пространство.
— Вижте — отвърна инспекторката, — не искам да съм груба, но видяхте заповедта за обиск. Ако не отворите вратата, просто ще повикам някой да я разбие. Нямате избор, ако това ще ви помогне да побързате.
— Не съм сигурна. Че ще ми помогне, имам предвид. — Въпреки физическата сила, която лъхаше от хазяйката, тя беше някак си неуверена, сякаш нещо — присъствието на полицията? — я плашеше. — Добре — каза на себе си тя. Въздъхна недоволно, вкара ключа в ключалката и отвори вратата.
След мрачния коридор апартаментът изглеждаше потопен в ярка светлина. Бет надникна в кухнята, първата врата вдясно. Два големи прозореца пропускаха ранната следобедна светлина в просторната дневна. Вляво от тях, в спалнята, се стичаше още светлина, която си пробиваше път през други три прозореца. Двойното легло не беше точно оправено, но чаршафите и завивките бяха изпънати, двете възглавници бяха поизтупани и изправени на таблата.