Бет влезе в стаята, направи няколко крачки и спря. Зад нея Каръл каза:
— Съжалявам, но изведнъж ми стана зле. Имате ли нещо против да изчакам отвън?
Инспекторката се обърна и видя, че иначе бледото лице на жената беше станало безкръвно.
— Не, няма проблем — отвърна тя. — Сигурна ли сте, че сте… Очите на Каръл изведнъж се обърнаха нагоре и преди Бет да осъзнае какво се случва, вече се беше засилила към нея. Хвана я точно когато краката й я предадоха. Тежестта й се оказа прекалено голяма за все още невъзстановеното тяло на инспекторката и двете паднаха на пода.
Бет успя да се измъкне изпод Каръл и я подпря на стената. Хазяйката отвори очи, но те все още не можеха да се фокусират. Инспекторката лекичко я плесна няколко пъти, след което хукна към кухнята, взе една чаша и я напълни с вода. Също така провери дали диктофонът й е включен и записва.
Върна се при припадналата, клекна до нея и видя, че се е съвзела.
— Каръл?
— Какво се случи?
— Припаднахте.
— Много съжалявам. — Жената затвори очи и изпусна дълга въздишка. — Никога досега не съм припадала. Не помня какво се случи.
— Няма проблем. Няма за какво да съжалявате.
— Как се озовах тук? Наистина ли паднах?
— Да, но успях да ви хвана, така че няма да имате болки и цицини по главата, което е най-важното в случая.
— Благодаря ви, но… — Каръл се опита да стане.
Бет сложи ръка на рамото й, за да й попречи да го стори.
— Починете си още малко, става ли? Пийнете глътка вода. — Подаде й чашата.
Каръл колебливо доближи чашата до устните си, отпи малко от нея, затвори очи и пак ги отвори.
— Уау — изуми се тя. — Наистина ли припаднах?
— Наистина.
— Все още се чувствам малко замаяна.
— Нормално е. Подобно нещо може да се очаква. Вероятно няма да се чувствате добре за известно време. Просто си почивайте. Дайте си минутка.
Жената се подчини, отпи още една глътка от водата, след което погледна Бет и помещението. Сложи ръка на лицето си.
— Боже мой.
— Какво?
Поклати глава, преди да отговори.
— Нищо, предполагам.
— Не ми се струва, че е „нищо", Каръл. Простете ми нахалството, но мисля, че има „нещо".
Хазяйката отново затвори очи.
— Каръл?
Тя отвори очи и погледна Бет.
— Не знам какво се случи. Не знам защо припаднах. Просто съм изненадана. Това е всичко.
— Добре. — Инспекторката се беше подпряла на едното си коляно, но се изви назад и обгърна с ръце другото. — Получихте неочакван емоционален пристъп. Не е нещо необичайно. Бяхте ли близки с Питър?
— Не. — Каръл хвърли бърз поглед някъде зад Бет, сякаш там можеше да стои някой и да ги слуша. — Едва го познавах.
— Наистина?
— Защо ме питате това? Разбира се, че е истина. Някой друг да не ви е казал нещо различно?
— Не, просто питам.
— Не го познавах. Имам предвид, че не го познавах добре. Той беше просто поредният наемател.
— Добре.
— Не ми ли вярвате?
— Защо да не ви вярвам?
— Не знам. Може би защото припаднах.
— Моето предположение е, че е възможно да сте имали някакви чувства към него — отговори внимателно Бет. — Обикновено хората не припадат без причина. Възможно е, когато двете влязохме в апартамента, да сте видели нещо, което ви е разстроило.
— Просто не очаквах… имам предвид, че той е… — Каръл погледна инспекторката с надеждата, че тя ще й предложи някакъв отговор.
Бет не го стори. Вместо това й каза:
— Мъртъв.
Хазяйката затаи дъх, но побърза да се съгласи:
— Да.
— Шокирали сте се, като сте осъзнали, че само преди седмица Питър е обитавал тези стаи, а сега го няма. Това може да е доста обезпокоително.
Каръл кимна.
— Така е. Сигурна съм, че това е причината.
— Помните ли последния път, в който го видяхте?
— Не знам защо трябва да го помня. Той беше поредният наемател, това е всичко. Може би сме се засичали от време на време, но не съм обръщала сериозно внимание.
— Значи не е бил специален? Определението като че ли раздразни Каръл.
— Не — отвърна тя. — Не е това. Определено имаше нещо в него, някаква аура. Всеки би се съгласил, че беше очарователен.
— Изглежда, такова е общото мнение за него.
— Искам да кажа, че от всички хора — от всичките ми наематели, той беше много по-жизнен. Затова, като дойдох тук и осъзнах, че… вече го няма…
— Не просто го няма, Каръл. Някой го е убил. Затова ви попитах кога сте го видели за последно. Нед от горния етаж ми каза, че го е видял в понеделник вечерта — Питър му е купил бира за мача, но ако някой го е виждал по-късно, ще ни бъде от голяма полза. Сигурна ли сте, че не сте се натъкнали на него или не сте го видели да излиза от апартамента? Говорим за миналия понеделник.