Бет се извини и остави Фаро и колегите му да си вършат работата, напусна апартамента на жертвата и отиде до номер 3, където почука на вратата с надеждата да получи съдействие от Холи, но никой не й отвори. Краката я боляха, но се завлече на горния етаж до апартамента на Нед, където за нейна изненада успя да го събуди отново.
— Човече — оплака се той, когато отвори вратата. Премигаше през мъглата от марихуанен дим. — Сериозно? — Младият мъж си беше събул късите панталони и стоеше на един крак по бели слипове и тениската си с Марли, чиято песен „No woman, no cry" се носеше из апартамента.
— Сериозно, Нед — отвърна Бет. — Да не си имал тежък ден на училище?
Младият мъж сви рамене и се ухили глуповато.
— Така си направих графика, че да нямам часове в петъците. Чудесно е, не мислиш ли?
Инспекторката поклати глава, не споделяше изцяло мнението му.
— Знаеш ли коя е колата на Питър Аш?
— Разбира се. Баварец Z3 със сгъваем покрив. Изключителна машина.
— Любимата марка, ако не се лъжа.
Очевидно Нед не схвана препратката и лицето му се изпразни от съдържание. Бет продължи:
— Знаеш ли къде паркира обикновено? Тази сграда има ли определени паркоместа?
— Майтапиш ли се? Паркирането тук е едно от най-големите предизвикателства.
— Къде си оставя колата тогава?
— Където намери място, и то ако има късмет въобще да намери такова. Нужни са двадесет минути обиколки на квартала, а понякога и повече. Истинска мъка е.
— Какъв цвят е?
— Пурпурна.
— Добре, Нед. Много ти благодаря. Какво става с имейл адресите, които трябваше да ми изпратиш?
— Все още не съм се заел. Днес ми е почивен ден.
— Време е да го сториш — отвърна Бет. — Мога да почакам, докато ги търсиш. Колко време ти е необходимо?
Младият мъж въздъхна дълбоко заради това посегателство над личното му спокойствие и натоварения график.
— Дай ми пет минути. — Остави вратата отворена и се скри в апартамента.
Бет се подпря на парапета на стълбите. Помисли си, че ако в следващия час й направеха проба за наркотици, димът от марихуана, който беше вдишала, щеше да даде положителен резултат. Отдръпна се с няколко крачки от вратата.
На Нед му отне по-малко от четири минути, за да свърши работата. Той се върна на прага на апартамента си — все още без панталони — и й подаде лист хартия.
— Всички бяха тук през цялото време — обясни доброволно. — Никой няма да е видял нищо.
— Просто ще проверя, за да съм сигурна. Благодаря ти за помощта.
— Няма проблем — отвърна младият мъж.
— Сигурна съм, че няма.
Фаро и хората му приключваха, когато мина покрай апартамента на Питър на път за изхода. Краката я боляха ужасно, най-вече дясното бедро — заради хващането на Каръл Люкинс, стоенето права в жилището на жертвата и качването и слизането по стълбите три или четири пъти. Въпреки това се насили да върви нормално, когато мина покрай Фаро. Ленард не беше клюкар, но с него имаше още шестима офицери, за които не можеше да гарантира, че няма да се разприказват за видяното.
Излезе от сградата, зави наляво и под студеното слънце извървя всичките четири пресечки до „Бродерик", където обстановката рязко се сменяше — от студентски квартал на гето. Питър Аш едва ли беше паркирал беемвето си още по на изток, не и ако искаше да остане непокътнато.
Бет намери колата, на която имаше няколко фиша за неправилно паркиране, на „Маккалистър", близо до „Лион". Обади се да я извлекат до паркинга на Съдебната палата.
— Какво ти говори това? — попита Айк. — Не е бил с колата си. Е, и?
Бет стоеше в своя автомобил, който беше паркирала на половин пресечка от апартамента на Питър, точно пред пожарния кран на „Гроув", и беше усилила парното заради студа навън. Истинско чудо беше, че този път полицейските й документи, оставени на таблото, бяха свършили работа и нацистите от пътна полиция не я бяха глобили.
— Има два варианта — отвърна тя. — Или е вървял пеша, или някой е дошъл и го е взел, каквото е моето предположение.
— Ако някой го е взел, трябва първо да му се е обадил, нали така? Бих убил, за да се докопам до разпечатката от телефона му.
— Аз също, но вероятно няма да стане.
— Шибани терористи.
— Да. Шибани терористи.
— Ако ФБР не бяха поискали разпечатките на почти всички телефони в града…
— Да, но го сториха — прекъсна го Бет — и телефонните компании са заети завинаги. Двама нископлатени инспектори от отдел „Убийства" ще извадят истински късмет, ако успеят да видят нещо до месец.
— Добре, продължаваме напред — каза Айк. — Тази хазяйка, за която ми говори, е готина, нали?