— Доста при това.
— И наистина припадна? Какво мислиш?
— Мисля, че Каръл е имала среща с нашата жертва в понеделник вечерта, и когато се върна в апартамента с инспектор от отдел „Убийства", буквално се срина. Мислела е, че може да се справи с чувствата си, но е грешала. Надявам се да разберем каква точно е истината, ако успеем да свалим някакво ДНК от жилището на Питър, но залагам на това, че двамата са били заедно.
— Значи… Тереза е извън картинката.
— Не е задължително. Възможно е тя да го е взела след това. Или някой друг. На ум ми идва съпругът на Каръл.
— Омъжена ли е?
— Има пръстен. Предполагам, че е.
— Добре. Смяташ ли, че е време да проверим алибито на Тереза?
Бет помисли за момент.
— Надявах се да я оставим с впечатлението, че е на наша страна, докато не ни даде разпечатката от служебния телефон на Питър, но вероятно си прав. Ще е хубаво, ако можем да я елиминираме напълно.
— Виж, в последно време ти вършиш цялата работа. Може би мога да й се обадя, да я помоля отново за разпечатката и да я попитам как е минала вечерта й в понеделник.
— Ще те оставя сам да решиш.
— Заемам се. Ще ти се обадя веднага, след като разбера нещо.
— Чудесно. Прегърни малкото си момиче от мен.
— Смятай го за сторено.
21
Кейт Джеймисън изчака да стане точно пет часът, преди да отвори бутилката, наля си щедра чаша шардоне „Ромбауер" и се премести на фотьойла си за четене в дневната, за да наблюдава как здрачът завладява предния й двор.
Жадуваше за това питие цял ден, но днес нямаше намерение да започва отрано, както направи предния ден.
Вчера заради шока от смъртта на Питър Аш, за която прочете във вестника, и признанието на Рон, че знае за връзката им, започна с виното още от обяд и се наложи да призове цялата си воля и физическа сила, за да успее да приготви вечерята. Веднага след като се нахраниха, каза, че има главоболие, и се свлече в леглото в осем часа. Не се надяваше, че Рон, който не пропускаше нищо, е останал сляп за привидната й трезвеност.
Намести се във фотьойла и отпи първа малка глътка.
Наистина беше иронично, че смъртта на Питър накара Рон да й признае, че знае за тях. Съпругът й даде ясно да се разбере, че при други обстоятелства едва ли щеше да има шанс да преодолеят това предателство. Разбира се, той беше бесен, но също така беше готов да й прости.
Рон искаше да й признае, че знае, и да й покаже, че това няма да ги раздели. Никога. Иронията се състоеше в това, че между Кейт и Питър нямаше нищо друго, освен онзи единствен ден, състоял се, преди да бъде ранена и целият й свят да се промени.
Сега, докато отпиваше от виното си, тя осъзна, че от онзи ден на атаката във Фери Билдинг до вчера, когато новината за убийството на Питър се появи в „Кроникъл", нито веднъж не беше изпитала желание отново да бъде с него. В интерес на истината, почти не се сещаше за него. Въобще нямаше представа, че е идвал да я посещава в болницата, докато беше в кома. Нямаше представа защо го е правил. Дори сега, след като спомените се завърнаха с пълна сила, не изпитваше абсолютно нищо към него.
Кейт искаше да може да изтрие онзи ден, да изтрие предателството си към Рон и към децата им.
За щастие, последствията от всичко бяха загърбени, бяха останали в миналото. Неприятното чувство си беше отишло. Вече нямаше тайни помежду им. Раната беше заздравяла и семейството й се беше запазило.
Звънецът я извади от унеса. Кейт не помнеше кога за последно някой беше звънял на вратата им, без предварително да се обади. Вдигна поглед и се изненада, когато видя, че навън е паднал мрак. Изправи се и цъкна лампата над фотьойла.
— Само секунда! — провикна се, след което включи осветлението в стаята, коридора и на предната веранда. Видя кой звъни и отвори вратата.
Пред нея стоеше усмихнатата — направо сияеща — Бет Тъли с ръце на хълбоците.
— Мила — каза тя, — доста време мина.
Не се бяха виждали от събитията във Фери Билдинг насам. Състоянието на двете ги беше принудило да се съсредоточат върху собствените си приоритети, графици и режими. Бет трябваше да възстанови силата и подвижността си, за да се върне на работа, а заради усложненията на Кейт й се наложи да се бори за живота си доста дълго време.
През последните шест месеца говореха няколко пъти по телефона, но разговорите им бяха насилени и неловки и дори след като Кейт най-накрая беше изписана от болницата и се прибра у дома, идеята да започнат оттам, откъдето спряха — да продължат с разходките си през свободното си време — никога не им хрумна.