Джеф беше разказал на Бина всичко за срещата си с Бет Тъли в Съдебната палата и за предложението си да помогне в разследването. Не знаеше с какво, но беше готов да го стори. Инспекторката не му се обади вчера и сега споделяше на съпругата си, че не смята, че Тъли ще му се обади днес, утре или когато и да било, защото няма никаква конкретна информация, която да й даде.
— Може би — отвърна Бина — така е по-добре.
— Защо?
— Защото мислих по въпроса, Джеф. Чаках подходящия момент да ти го кажа. Хрумвало ли ти е, че може би не искаш да се замесваш прекалено много в разследване на убийство?
— Защо не? Едно време, когато бях помощник на областния прокурор, бях въвлечен в разследвания на убийства през цялото време.
— Така е. Но едно време се занимаваше с хора, които вече бяха заловени и не представляваха никаква опасност за теб.
— Искаш да кажеш, че в момента някой може да ме застрашава, така ли? Кой може да е?
— Ако знаехме, щяхме да сме разбрали кой е убиецът на Питър. Не мислиш ли?
— Сигурно. Вероятно. Да, предполагам, че си права.
— Онова нещо, което смяташ, че знаеш — този факт, тази следа, каквото и да е, с чието значение още не си наясно, представи си, че изведнъж се сетиш какво е. Не говоря за убиеца, а просто за някаква насока към него. Какво смяташ да правиш с тази информация?
— Точно за това говоря. Ще се обадя на инспектор Тъли.
— Добре. Но нека обмислим нещата за момент. Обаждаш се на Тъли и я насочваш в правилната посока. Тя отива и разпитва нашия заподозрян, който се оказва, че е хладнокръвен убиец. Някак си по време на разпита на този мъж…
— Или жена.
— Добре, или жена. В двата случая се разбира, че ти си източникът — може би единственият източник — на тази проклета информация…
— Как се случва това?
— Няма значение. Изтичане, късмет, грешка, каквото и да е. Важното е, че по някакъв начин се разбира. Става ясно, че ти си единственият свидетел. Познай какво следва? Не, нека продължа. Изведнъж се оказва, че този случай не е като случаите на убийства, с които си се занимавал едно време, когато заподозрените са били заключени в килия. Вместо това ти си човекът, който заплашва свободата на нашия убиец. Това те прави не просто основният свидетел, но и основната мишена. Не помисли ли за този вариант?
Джеф клекна под рангоута и се премести от другата страна на яхтата.
— Не мисля, че е невъзможно — отвърна той. — Но не мисля и че шансът да се случи е прекалено голям.
— Аз също, скъпи, но „не мисля" е доста далеч от „невъзможно". Тъй като говорим за вероятността някой да те убие — някой, който, ще се съгласиш, вече е убил веднъж, ще се чувствам много по-добре с „невъзможния" сценарий. Затова, ако бях на твое място, просто нямаше да се занимавам. Тъли вероятно няма да ти се обади и това е нещо хубаво. Ако магическата информация, която знаеш — каквато и да е тя — ти изплува на повърхността, напиши й анонимно писмо, но наистина, наистина, скъпи, не искаш да си част от всичко това. И без това е прекалено късно да помогнем на Питър. Остави Тъли да си свърши работата и докато говорим по темата, ето я и другата страна на монетата. Нека се молим да не реши да дойде да души около теб.
— Около мен? Защо да го прави?
— Ти как мислиш? Джеф се намуси.
— Я не се занасяй.
— Не мислиш, че съм сериозна, така ли?
— Как е възможно да се случи това? Стига. Обичах Питър. Сам отидох при Тъли, за да й споделя онова, което знам.
— Да, така е. Но и двамата знаем, че това не е първият път, в който някой се е опитал да се доближи до разследването, за да е наясно какво се случва в него.
— Тъли не би си помислила подобно нещо. Пределно ясно е, че не правех това. В сърцето си все още съм помощник областен прокурор и тя знае, че съм на нейна страна. Как е възможно да си помисли, че съм убил Питър?
— Добре, тъй като попита, ще ти обясня. Първо, Тъли все още няма друг заподозрян. Второ, Питър е бил изхвърлен в океана, а ти имаш яхта. Трето, да приемем, че научи за това, че най-добрият ти приятел се е пробвал с жена ти…
— Само дето не го е сторил.
Бина свали леко очилата си и погледна съпруга си над рамките им.
— Веднага го отрязах, без лоши чувства — отвърна тя. — Но някоя друга жена можеше и да се съгласи.