— Добре — отвърна Бет. — С тези въпроси имам намерение да ви елиминирам от заподозрените, което може да стане съвсем лесно, но ако предпочиташ да се обадиш на адвокат, няма проблем. Ти решаваш.
— Не се впрягай, мамо — каза Тайлър. — Нямаме нужда от адвокат. Никой тук не е убиец. — Младежът се обърна към Бет. — Виж — започна той, — баща ми излезе от правия път. Тотално се прецака. Радвам се, че всичко приключи. Но положението е същото, като да ти извадят зъб — в началото много боли, но после нещата се успокояват и всичко се оправя. Така е и с татко. Ще ми се да не беше умирал, най-малкото защото натъжи много мама, но сега, след като вече го няма, не мога да кажа, че е нещо лошо.
— Не заслужаваше да бъде убит, Тайлър — намеси се Джил. Ерик я изпепели с поглед.
— Знаеш ли кое е забавното, мамо — започна той. — Мисля, че скоро ще разберем точно противното. Вероятно не сме били единствените хора, с които се е ебавал, но някой просто е решил, че няма да му търпи глупостите. Затова го е убил. На мен ми се струва логично. Ако имах достатъчно кураж, щях да го направя самият аз.
— Ерик! Не го мислиш…
— Разбира се, че го мисля, мамо. Виж в какви се превърнахме заради него — в шайка жалки жертви. Защо? Някой от нас въобще наясно ли е как започна всичко? — Младежът насочи гнева си към Бет. — Какво ще кажеш ти, инспектор Тъли? С твоето желание да си изясниш картинката и да търсиш мотив в цялата тази ситуация, я стига! Нямаше да разговаряш с нас, ако имахте някаква идея кой го е убил, нали? Нека ти дам мотив: не знам каква е причината, но баща ми се събуди една сутрин и се превърна в чудовище. Онзи, който го е затрил, е направил услуга на целия свят.
Джули Расмусен се намеси:
— Не ми е приятно да го кажа, но смятам, че Ерик е прав.
— Не е така — отвърна Джил. — Може да е прекалил. Може да е…
— Няма „може" тук, Джил. Виж какво ти стори. Какво стори на момчетата. Защо го направи? Очевидно не е смятал, че трябва да си търси оправдание. След двадесет години брак? Сериозна ли си?
Джил се срина под натиска на очевидната истина. Краката й буквално я предадоха и тя се свлече на най-близкия стол. Погледна Бет и каза:
— Съжалявам. Не знам какво искаш от нас.
Инспектор Тъли усети голямата болка тук, покрусата, но се пребори с чувството на вина и отвърна:
— Както казах по-рано, моето желание е да ви елиминирам от списъка на заподозрените. Ще ви задам няколко въпроса, след което приключваме. — Обърна се към един от близнаците: — Например ти, Тайлър, живееш в „Чико", нали?
— Да. — Младежът излъчваше гняв и раздразнение от всяка пора на тялото си. — Там уча.
— Какво прави миналия понеделник вечерта?
— Бях на викторина в УНБ.
— УНБ?
— Университет на бирата.
— До колко часа остана?
— Господи.
— Въпросът е лесен, Тайлър. До колко часа остана там?
— До късно. До полунощ. До един.
— Сам ли беше?
Младежът се засмя на абсурдността на този въпрос.
— Да, с изключение на съквартирантите ми и половината „Чико". Съжалявам, полицай — макар че не звучеше да съжалява, — но това са пълни глупости. Защо не говориш с адвоката ни, не вземеш заповед и тогава не се развихриш? Нямаш ли някой бездомник, когото да тормозиш и биеш? Аз приключих. Махам се оттук. — Тайлър стана и излезе от стаята.
Джил и Джули скочиха на крака и го последваха, за да го убедят да се върне, но след миг предната врата се затръшна.
Бет изчака да се върнат, и колкото се може по-внимателно ги попита дали имат нещо против да продължат за още няколко минути.
— Имаме ли избор? — попита Джули.
— Както видяхте, Тайлър избра друг вариант. Можете да направите същото.
— Съжалявам за това — извини се Джил. — Не сме на себе си в последно време. Тайлър наистина не е такъв. Той е добро момче. Просто времената са тежки.
— Разбирам — отвърна Бет. — Не съм тук, за да ви тормозя. Просто ви моля да ми отделите още малко от времето си. Ерик? Ти си в „Бъркли", нали?
— Да.
— Какво ще кажеш за понеделник вечерта?
Младежът се намръщи, сбръчка чело и погледна тавана — убедителна поза, че се опитва да си спомни. Най-накрая намери отговора.
— Бях тук с мама. — Погледна към Джил. — В понеделник беше, нали?
— Да — отвърна майка му, обърна се към Бет и обясни: — Ерик се обади в неделя вечерта, за да провери как съм. Вероятно съм го оставила с впечатлението, че съм малко самотна. Каза, че му е писнало да яде суха храна, и може да намине да вечеряме заедно на следващата вечер. Точно така направихме.