— Как така? — попита Айк.
— Постоянно проверяваме наемателите, за да видим как се отнасят с жилищата. Сещате се какви са студентите. Могат доста бързо да превърнат един апартамент в руина. В стандартния ни договор за наем има клауза, която ни позволява да правим проверки веднъж месечно с предварителна уговорка. Освен това постоянно се чупи по нещо в апартаментите и двамата с Евън… поне веднъж месечно сме в някой от тях за ремонт или проверка. Очаквам да намерите ДНК-то ми в жилището на господин Аш, както и ДНК-то на много други хора.
— Какво ще кажете за чаршафите? — попита Айк. — Да очакваме ли да намерим ДНК-то ви и по тях?
Въпросът му увисна във въздуха.
Айк изгледа Каръл с неприятен, отвратен, лош поглед, след което се обърна към Бет и каза:
— Искаш ли да й кажеш за понеделник вечерта?
— Не — отвърна Каръл с умолителен тон. — Вече ви казах, че не съм била там в понеделник вечерта. Няма начин да разберете…
Бет вдигна длан, за да я прекъсне.
— Каръл — каза тя. — Наемателят, който се намира точно над господин Аш, в апартамент номер пет — Нед, си е поканил няколко приятели, за да гледат мача миналия понеделник вечерта. Всички те — били са петима — ни казаха, че са чули врява от правене на любов в жилището на Питър.
Каръл задържа погледа на Бет за един дълъг момент. Вдигна кафето си и пак го остави.
— Не разбирам какво общо има това с мен.
Айк в своята роля на лошо ченге се изсмя презрително. Бет отвърна със съчувствен тон:
— Както партньорът ми спомена, Каръл, едно от нещата, взети от апартамента на господин Аш за ДНК анализ, бяха чаршафите от леглото му.
— Но как бихте разбрали, че ДНК-то е моето? Не е ли необходимо да разполагате с нещо, с което да го сравните?
— Хората гледат прекалено много телевизия — отвърна Айк.
— Ние разполагаме с нещо, с което да го сравним — обясни Бет. — След като припаднахте, ви донесох чаша с вода, от която пихте, нали?
— Това е… мамка му. Това е много подло. Не мога да повярвам, че сте го направили. Държахте се толкова мило и приятелски.
Бет се отпусна на стола си, мълчалива и непоклатима. Най-накрая посегна към собственото си кафе. Айк също не се обади, искаше Каръл да се пържи в собствен сос. Следващия път, в който посегна към чашата си, ръцете й видимо трепереха.
— Каръл, говори с нас — прикани я Бет.
Жената погледна безпомощно двамата инспектори, след което въздъхна.
— Евън не бива да научава — обясни тя. — Обичам го, но е доста темпераментен и не трябва да узнава за онова, което ще ви кажа. Може да ме убие.
— Той ли уби Питър Аш? — попита Айк. — Някой от двама ви притежава ли оръжие?
— Не.
— На кой от двата въпроса отговорихте с „не"? — поиска да изясни Бет. — Дали е убил Питър, или дали имате оръжие?
— И на двата.
Айк отново я притисна.
— Самата вие казахте, че ако разбере за вас и Питър, ще ви убие.
— Това беше просто израз. По-скоро би убил него. Двамата се обичаме.
— Както кажете — съгласи се Бет. — Само дето после сте били с Питър.
Каръл сви рамене.
— Понякога, сещате се, ежедневието… — жената се подвоуми. — Става ти малко скучно. Питър беше просто… не беше сериозно. Може би не биваше… — Поклати глава и погледна към инспектор Тъли. — Наистина не трябва да му казвате. Моля ви.
— Знаете ли къде е бил съпругът ви през онази нощ? — попита Айк.
— Евън не знае нищо — настоя Каръл, без да отговори на въпроса. — Ако знаеше, нямаше да стоя тук и да разговарям с вас в този си вид.
— Какво имате предвид? — попита Бет. — В този си вид?
— Имам предвид… стига де, сещате се. Това е ясно доказателство, че Евън не е убил Питър. Той нямаше представа за връзката ни.
— Откъде знаете? — попита Айк.
— Погледнете ме, инспектор Маккафри! Нямам белези, нямам синини. Не знае.
— Добре, тогава — продължи Айк, — да се върнем на въпроса къде е бил Евън през онази понеделнишка нощ. Знаете ли?
— Остана при родителите си в Гилрой. Смяташе, че баща му може да почине съвсем скоро, макар че явно вече се пооправя. Както и да е, Евън искаше да остане, но аз трябваше да се прибера.
— Защо? — попита Айк, след което реши да предположи: — Заради Питър?
Каръл сви рамене пренебрежително.
— Не очаквам хората да разберат — отвърна тя, — но нямахме много възможности.
Бет и Айк си размениха погледи.
— Добре — каза инспектор Тъли, — какво ще кажете за понеделник вечерта?
— Какво имате предвид?