— Ах.
— Това, независимо дали го вярваш, или не, може да й помогне да преодолее Франк Риналди. Поне теоретично е привлечена от друг мъж, което си е голям плюс.
— Няма как да й навреди.
— Не, няма.
Бет млъкна за момент.
— Алън с вас ли е, момичета?
— Не. Тръгна си по обяд. Каза, че ще излизате. Излязохте ли?
— Да.
— Как мина?
— Обядът беше приятен.
— Това ли е всичко?
— Това е достатъчно на този етап, Джин. Изглежда ми свестен човек.
— Наистина е такъв, мамо. Също така е и сладък, както вероятно вече си забелязала.
— Не, не съм. Не си падам по повърхностни неща. Планираш ли да се прибираш у дома довечера?
— Смятах да видя как ще се развие вечерта. Така или иначе ще те няма, нали?
— Ще се върна късно.
— Значи няма да съм тази, която зарязва другата?
— Не. Няма.
— Какво ще кажеш да ти се обадя по-късно? Междувременно, ако Алън се появи, да му кажа ли, че си прекарала чудесно с него?
— Благодаря ти, но не е необходимо. Той сам знае как сме си прекарали.
— Ще излизате ли отново?
— Алън спомена нещо за вечеря, но още няма нищо конкретно. Ако се обади и ме покани, ще видим какво ще стане.
— Трябва да удържиш ентусиазма си, мамо.
— Знам — отвърна Бет. — Работя по въпроса.
„Супер Улоа" не беше нищо особено. Дори не се намираше на „Улоа Стрийт".
Представляваше семеен хранителен магазин на „Таравал" и „Деветнадесето Авеню", непроменен през последните четиридесет-петдесет години, който разполагаше с цял щанд евтини вина, друг с предимно висококалорични храни, студена витрина с бира и безалкохолни напитки, не особено пресни плодове и зеленчуци, сладки, тоалетни принадлежности, хартиени продукти и алкохол зад касата.
Също зад касата, по-точно на пода, се намираше проснатото тяло на Емил Яриан. Нападателят го беше прострелял три пъти в гърдите, вероятно от седемдесет-осемдесет сантиметра разстояние. Мъртвият все още стискаше пистолета, който беше сграбчил в опит да се защити, стратегия, която не се беше оказала добра. Когато Бет и Айк пристигнаха, четирима патрулни полицаи и сержант от полицейския участък на „Таравал" бяха отцепили мястото. След петнадесет-двадесет минути на всички им стана ясно, че заради ограничените ресурси криминолозите и съдебният лекар няма да се появят скоро.
Бет направи знак с глава на Айк и двамата се отдалечиха от другите полицаи, минаха под жълтата лента и отидоха на тротоара отвън. Мъглата отново се беше появила, виеше се от запад. Два телевизионни вана бяха паркирали на улицата, затова инспекторите се обърнаха и тръгнаха в противоположната посока.
— Признавам си, че стрелям на сляпо — започна Бет, когато се отдалечиха достатъчно от останалите, — но моето предчувствие ми казва, че нищо няма да се случи през следващите три-четири часа.
Айк хвърли печален поглед към вратата на супермаркета.
— Май си права — отвърна той. — Но нека бъдат пет-шест часа.
— Дори тогава какво ще разберем? Камерата не е работела. Никой не е видял нищо. Чака ни единствено бумащина, не мислиш ли? Нека ти предложа нещо. Качваме се веднага в колата и аз те откарвам в прекрасния ти дом в Ричмънд, който не е на повече от три километра оттук.
— Какво да правя там?
— Какво ще кажеш за спането, за което говорехме? Предпочитам да си свеж, когато утре или в понеделник продължим да работим по случая на Питър Аш, отколкото да будуваме и да не правим нищо. Довери ми се, мога да се справя сама с всичко тук, макар че не очаквам много. Ще се върна, преди да се усетят.
Айк обмисли предложението на партньорката си.
— Едвам ме нави — отвърна той.
— Радвам се. Инспекторът кимна.
— Да тръгваме.
Когато след двадесет и пет минути Бет се върна при „Супер Улоа", нищо не се беше променило.
Отиде при сержанта, за да се увери, че всичко е наред, но той и екипът му бяха унесени във футболния мач по телевизора над щанда със зеленчуци. Като че ли никой от тях не беше забелязал, че я е нямало известно време или че Айк се е изпарил. Каза на сержанта, че ще се върне в колата си, за да поработи върху някои от другите си случаи, и го помоли да й се обади, когато криминолозите или съдебният лекар се появят.
Отиде в автомобила и заключи вратите му, отпусна се на седалката, затвори очи и макар че се опита да се съсредоточи, мислите й се прескачаха в главата й — Джини, Джеф Кук, Тереза Болейн, Лори Шоу, Ерик Аш, Питър, Кейт, Алън.
Унесе се.
Стресна се и в първия момент не помнеше къде се намира. Мъглата беше станала изключително гъста и смазваше в прегръдката си „Супер Улоа", който не приличаше на нищо повече от малка неонова светлина половин пресечка по-надолу по улицата. Часовникът й показваше осем и десет. Върна се обратно в супермаркета и си взе бутилка вода от хладилника. Забеляза, че двамата полицаи бяха изчезнали. Каза на сержанта, че може да се връща в участъка, но преди това да освободи момчетата си, които бяха висяли през цялото време, и да изпрати две коли със свежи офицери, които да държат фронта с нея, докато пристигне кавалерията.