— Всичко това може да е вярно, инспектор Тъли — отвърна съдийката, — но не виждам нищо, което да ни отвежда точно до тази яхта. Господин Кук заподозрян ли е по случая? Разполагате ли с някакви доказателства, които да го обвързват с убийството на господин Аш от понеделник вечерта?
Бет поклати глава.
— Все още не, Ваша чест.
— Вижте, преди да се опитате да вземете друга заповед, първо потърсете необходимия минимум. — Мълър погледна Бет. — Докато сме на темата, инспектор Тъли, не разписах ли вчера друга заповед за обиск по молба на лейтенанта ви?
— Да, Ваша чест.
— Търсехте оръжие в стаята в общежитието на сина на жертвата в Бъркли. Беше ми обяснено, че по онова време синът е заподозрян в убийството и че е признал, че си е купил пистолет, вероятно за да убие баща си. На базата на това признание сметнах, че имате основателна причина за претърсване. Лъже ли ме паметта, или не, инспектор Тъли?
— Не, Ваша чест.
— Извадихте ли някакъв късмет с претърсването? Намерихте ли пистолета?
— Не. Но честно казано, ако помните от писмените показания, Ерик — синът — ни каза, че някой го е откраднал. Просто исках да проверя това. Ако оръжието беше в стаята му, това щеше да е крайно очевидно.
— Той е бил… — започна съдийката и спря. — Смятахте го за заподозрян по това време?
— Вероятен заподозрян.
— Заедно с този господин Кук, ако разбирам правилно. На кого от двамата залагате? — попита съдийката с явна ирония.
— Ако можем да претърсим яхтата, Ваша чест… Съдийката я сепна с категорично поклащане на главата.
— Този кораб отплава, инспектор Тъли. Или по-точно тази яхта, ако така предпочитате.
Веднага след като излязоха в коридора, Айк погледна глуповато Бет и й каза:
— Е, мисля, че всичко мина като по вода.
— Не й харесва, че имаме двама различни основни заподозрени за два дни.
— На мен също не ми харесва, но това не означава, че не може да се случи. Как да разберем кой е виновен, когато не ни позволяват да огледаме? Обзалагам се на всичко, което имам, че Аш е бил убит на тази яхта.
— Бих казала, че залогът е добър, но както Нейна чест толкова проницателно отбеляза, наистина може да е била коя да е друга яхта. А може и въобще да не става въпрос за такава.
— Не — възпротиви се Айк. — Двама добри приятели с яхти? Това струва ли ти се възможно?
— Може би — отвърна Бет. — Тези хора са адвокати. Адвокатите имат пари. Парите купуват лодки. Питър може да е имал петима добри приятели с пет яхти.
— Ако наистина е така, може би никога няма да разрешим случая.
— Със сигурност няма да вземем заповеди, за да ги претърсим. — Инспектор Тъли спря на място. — Чакай малко.
— Какво?
— Джеф Кук.
— Какво за него?
— Ако си спомняш, когато се появи…
— Не си спомням. Може би си забравила, че не бях там.
— Добре, но човекът се отби в службата, за да предложи помощта си.
— За да бъде близо до разследването.
— Може би — съгласи се Бет, — но може би циничната ни природа си играе с главите ни. Ами ако господин Кук наистина е искал да ни помогне да намерим убиеца на неговия приятел Питър?
— Ще е чудесно, ако е истина.
— Има само един начин да разберем. Ще го попитаме.
— Какво?
— Дали има нещо против да изпратим екип криминолози, които да претърсят яхтата му. Ако получим разрешението му, няма да имаме нужда от калпавата заповед.
— Ами ако го е направил той? — попита Айк. — Така ще развеем голям червен флаг, с който да го предупредим, че сме го погнали. Тогава в един момент мистериозен пожар или шибан пиратски набег ще унищожат всичките потенциални улики.
— Напълно си прав, сър — съгласи се Бет. — Но след като ни отказаха заповед за обиск, ако не попитаме господин Кук за разрешение, какво предлагаш да правим? Ако ни откаже, това ще ни отговори на някои въпроси, нали?
— Да, скъпа моя — отвърна Айк. — Сега, като се замисля, смятам, че си права.
Дневната на Кук беше просторна и добре осветена с естествена следобедна светлина. Четиримата — Бет, Айк, Джеф и Бина — седяха в кожените кресла около голяма маса за кафе. Семейство Кук пиеха джин с тоник, а полицаите тоник с лед без джин.
Веднага след като се разположиха, Бет обясни каква е причината на срещата им. Джеф се намръщи и каза:
— Смятате, че Питър е бил убит на моята яхта? Защо, за Бога, бихте си помислили такова нещо?
Обяснението на инспектор Тъли — което, разбира се, поставяше Джеф в ролята на убиеца на Питър — причини неловка тишина.