— Добре — каза тя с треперещ глас. — Ще установим това. Просто ще се обадя в кабинета на шерифа и ще попитам къде са намерили тялото.
— Не, няма да се обаждаш — изръмжа Грейсън и застана пред нея. — Върни се.
Препречи й пътя към телефона и за първи път Лили внезапно осъзна колко голям и силен е той. Не беше дете. А мъж. Сърдит мъж. Ако поискаше, можеше да й направи нещо лошо. Но изтласка тази ужасна мисъл от главата си. Това беше нейният син.
— Няма ти да ми казваш какво да правя. Махни се от пътя ми — каза тя.
Грейсън за миг се поколеба и после, като че ли за нейна изненада, отстъпи и я пусна да мине. Втренчи поглед в празното пространство, сякаш погълнат от нещо.
Лили го погледна и тръгна неуверено към телефона. Вътрешно цялата се тресеше, но се опитваше да изглежда спокойна и решителна. Грейсън се бе отдръпнал от нея и блъскаше с юмрук по дланта си.
— Добре — каза нетърпеливо той. — Добре. Остави телефона. Не е нужно да се обаждаш.
Лили стисна слушалката.
— Защо? — попита тихо тя, без да го гледа.
— Защото… са го намерили в кладенеца.
Главата й забуча.
— Откъде знаеш? — попита тя.
— Ти как мислиш? — попита той.
— О, боже мой.
— Нали искаше да ти кажа. Ето, казвам ти — заяви ядосано той.
— О, господи, не — пое си въздух Лили.
Грейсън се завъртя пред нея, принуждавайки я да го погледне.
— Чакай малко, мамо. Не се дръж така, сякаш е станало нещо трагично. Става дума за Тайлър. Ти това искаше от мен да направя. Не е ли така? — Той я погледна умолително. — Не е ли така, мамо?
Тя го изгледа, сърцето й заби лудо в гърдите, а лицето й пламна, сякаш бе минало през огън.
— Отмъщение за Мишел — извика той. — Ти това искаше. Всъщност ме обвини, че не съм го направил досега. Това е, което ти искаше. Не отричай. Ако съм го направил, направил съм го за теб. И за татко.
Краката на Лили се подкосиха и тя се хвана за облегалката на креслото на Пинк. Господ да ми е на помощ, повтаряше си тя. Аз ли съм направила това? Аз ли съм го накарала да повярва в това? Сълзи замъглиха очите й и тя заклати глава.
— Не, скъпи, не.
Грейсън закрачи из стаята.
— Тази сутрин, след като татко излезе, Тайлър ми се обади — каза той. — Искаше да се срещнем. Отначало не исках да го виждам, но после си казах, че може би трябва. Това ми е шансът. Ще го направя. Ще направя каквото те искат. За да могат пак да се гордеят с мен. За да има някаква справедливост за Мишел.
— Ти го уби? — прошепна Лили.
— Той уби Мишел — извика Грейсън.
— О, мойто момче, знам, че казах, че той трябва да бъде наказан — изстена Лили. — Но нямах предвид… да бъде лишен от живот. Никога не съм имала предвид такова нещо.
— Чакай малко — възрази Грейсън. — Сега вече е късно да казваш това. Ти беше тази, която искаше око за око. Ти ми крещеше и разправяше, че съм страхливец. Затова, като дойде, реших, че той трябва да си плати, веднъж завинаги.
Главата на Лили щеше да се пръсне. Устата й беше толкова пресъхнала, че думите едва излизаха от нея.
— Скъпи, о, господи, бях ядосана и ти крещях. И в яда си съм казала някои неща… но никога… никога не съм искала да убиваш друго човешко същество. По никаква причина, боже мой. — Помъчи се да не си представя как Грейсън нанася ударите.
— Недей да се отмяташ сега, мамо — каза той. — Много е късно вече за това. Направих каквото ти каза.
Лили поклати безпомощно глава и протегна ръка към него, но той се дръпна.
— Грейсън — каза тя. — Ти си прав. Чувствам се виновна, все едно че аз съм го убила. Не се опитвам да отрека това, мойто момче. Повярвай ми. — Не й достигаше въздух и сърцето толкова я болеше, че за миг си помисли, че получава сърдечна криза.
— Добре — каза той.
— Няма значение какво съм казала. Ти си разбрал, че аз съм искала от теб да направиш това.
— Точно така — възкликна той.
— Аз ще им кажа това, Грейсън. И двамата с баща ти сме направили грешка. Единственото, което мога да ти кажа, е, че хората ще разберат. След всичко, което преживяхме, сигурна съм, че те ще разберат какво се е случило. — Ще се моля да разберат, каза си тя. Макар че вече се съмняваше дали Господ изобщо чува молитвите й.
Грейсън я изгледа учудено, със стоманен блясък в очите.
— Чакай малко — извика той. — На никого няма да казваш за това. Не съм ти го казал, за да ме хвърляш на вълците. Ти си отговорна за това. Ти трябва да ме прикриеш.