— О, мойто момче — каза умолително Лили със сподавен глас. — Трябва да повярваш, че те обичам и бих направила всичко за теб. Но не можем да прикрием това. Нещата са отишли много далеч. Трябва да кажем истината. Тук са замесени и други хора.
— Кой например? Джордан Хил ли? Прикрихме историята с Мишел — изкрещя той. — За нея не възрази.
— Това беше различно — каза Лили, макар че в първия момент не можа да си отговори защо е различно. — Мишел е наше дете. Ние сме жертвите — успя най-накрая да каже тя. — Но въпросът не е в това. Сега нямаме избор.
— Въпросът е, че аз го направих заради теб и ти трябва да ме защитиш — изкрещя той.
— Не разбираш ли? — каза тя. — Точно това се опитвам да правя. Кое е следващото, Грейсън? Кое е следващото? Нещата отидоха твърде далеч. Мислиш ли, че рано или късно Ройс Ансли няма да разбере, че си ти? И тогава какво? Връщаш се един ден от училище и те блъска кола? И никой никога няма да бъде арестуван за това? И Ройс си отмъщава. И после какво? Къде свършва всичко това? Опитвам се да те защитя по единствения възможен за мен начин. Трябва да сложа край на това. — Сълзи заслепиха очите й.
— Добре, мамо, виж сега. Ти съвсем се обърка, не говориш смислено — каза Грейсън. — Татко след малко ще се върне. Той ще знае какво да правим. Ще му кажем и той ще реши.
Лили тъжно поклати глава.
— О, знам — каза тя. — Знам какво ще реши баща ти. За него отговорът е да продължим да лъжем. Затова няма да чакам да се върне. Не можем да живеем така. На теб сега това ти изглежда по-лесно, но трябва да ми повярваш. Тези лъжи ще ни унищожат. Няма друг начин.
Тя се обърна и тръгна към гардероба. Отвори вратата, протегна ръка и извади палтото си.
— Какво си мислиш, че правиш? — извика Грейсън.
— Отивам в полицията — отговори спокойно тя. — И искам да дойдеш с мен.
— Да не си полудяла? — извика той. — Няма да ходя там. Защо постъпваш така с мен? Нали каза, че ме обичаш. — Гласът му прозвуча саркастично.
— Наистина те обичам — каза тя. — Затова трябва да отидем. Това е единственият начин, по който мога да ти осигуря безопасност. — Тя пак се обърна и извади от гардероба сакото му. — Облечи това. Тази вечер ще ти трябва. Навън е хладно.
— Не, няма — каза той.
Тя се обърна, държейки сакото, и го видя срещу себе си, гледайки я с очи, искрящи от омраза. В ръката си държеше пистолета на Бренда, насочен право срещу нея.
— На никого няма да кажеш — заяви той.
Тя не можа да повярва на очите си и прошепна:
— Грейсън, моля ти се.
Той вдигна предпазителя. Втренчените му в нея очи бяха студени, убийствени. Очите на нейното дете. Тя искаше да изпищи, но от гърлото й не излезе никакъв звук. В съзнанието й се оформиха думите „много късно“.
— Махни се от вратата — заповяда той. — Сега ще правиш каквото аз кажа. Иначе ще убия и тебе.
Глава 29
Джордан се освободи от прегръдката на майка си, целуна старата жена по съсухрената буза и се запъти към колата.
— Ще ти се обадя скоро — увери я той и се обърна да й махне.
Тя стоеше на стъпалата пред къщата и придържаше палтото си с една ръка, а с другата му махаше.
Той хвърли пътната чанта на задната седалка на взетата под наем кола и подкара по шосето, което щеше да го изведе от града. Преди да тръгне за летището, трябваше да направи само едно кратко отклонение. Всъщност то му беше по пътя.
Сви по главната улица и се насочи към гробището. Паркира колата встрани от шосето и тръгна към желязната порта на хълма. Лунната светлина осветяваше пътя му, но въпреки това му беше малко страшно, че е сам тук късно вечерта. За миг се поколеба, преди да поеме към гроба на дъщеря си. После си помисли за малкото момиченце, оставено тук само за вечни времена, и се засрами от атавистичните си страхове.
Докато вървеше към гроба, под краката му проскърцваха сухи листа и шумоляха по гранитните паметници. Клоните на голото черно дърво сякаш се протягаха да докоснат гробовете, а отвъд тях окосените ливади блестяха като сняг на лунната светлина. Джордан въздъхна и сведе очи към гроба. Каза безмълвно една молитва, после поклати глава. Думите на шерифа не му даваха мира: „Най-много те бива да си тръгваш“.
До ушите му достигна изскърцването на порта и той се обърна. В първия момент, като видя призрачната фигура, изправена над гробовете, си каза, че очите и ушите му изневеряват, че от умора му се привиждат и причуват разни неща. Но изведнъж го полазиха студени тръпки.