Някой бе влязъл в гробището и вървеше към него. Джордан се взря в тъмнината и сърцето му ускорено заби като видя, че идва неканен гост. Когато тъмната фигура се приближи, Джордан внезапно я разпозна по ръста и очертанията й и тайничко въздъхна от облекчение. Разбра, че това е шерифът Ройс Ансли. В следващия миг също толкова внезапно отново го обзе мрачно предчувствие, като видя лицето на шерифа.
— Ройс, пак се срещаме — възкликна той с ентусиазъм, какъвто изобщо не изпитваше. — Какво правиш тук?
Очите на Ройс бяха съвършено черни и дълбоко хлътнали. Лицето му изглеждаше сбръчкано като на стар човек, а изражението му — спотаено и заплашително.
— Бях тръгнал да те хвана у майка ти, но видях, че спираш с колата тук — каза той.
На Джордан не му харесаха думите „да те хвана“, но в същото време беше любопитен да разбере какво означават.
— Реших да се отбия тук на тръгване. Просто да си взема сбогом — обясни той.
Ройс погледна гроба на Мишел.
— Искаше тайно да се насладиш, а? Да й кажеш, че си видял сметката на Тайлър?
В тъмното Джордан се взря в шерифа.
— Мисля, че вече се разбрахме по този въпрос — каза той.
— За малко да се измъкнеш — каза бавно Ройс. — Но не успя.
— Виж какво, шерифе — започна нетърпеливо Джордан. — Мисля, че всичко каквото имахме да си кажем, го казахме в хотела. — Джордан погледна часовника си, който светеше със зелена светилна в тъмното. — Знам, че си ядосан и може би искаш да довършим разговора насаме, но аз трябва да хващам самолет.
Ройс мрачно се усмихна на Джордан.
— Смяташе, че си намерил идеалното място, нали? Не си допускал, че ще го открием толкова скоро. Колко ли си се изненадал, когато Уолас се появи тази вечер в хотела.
За първи път Джордан усети, че е объркан.
— За какво говориш? Кого сте открили?
В помръкналите очи на Ройс изведнъж проблеснаха яростни искрици.
— Би трябвало да те убия — каза той, пристъпвайки към Джордан.
Джордан отскочи назад, но продължаваше да се опитва да разбере какво става. Изведнъж думите на Ройс добиха смисъл. Той изгледа шерифа.
— Боже мой, Ройс. Тайлър ли сте открили? — попита той с дрезгав глас. — Какво му се е случило? Добре ли е?
— Можеш да ми спестиш представлението — каза Ройс. — Спести го за някой, който ще го оцени. Например съдебните заседатели. Хайде. Арестувам те. — Докато говореше, Ройс свали белезниците от колана си. Пресегна се и ги щракна на китките на Джордан, извивайки грубо ръцете му на гърба, преди Джордан да може изобщо да възрази.
— Арестуваш ме? — извика Джордан. — Чакай. Какво правиш, дявол да те вземе? Ройс, мъртъв ли е Тайлър?
Ройс го блъсна грубо в гърба и Джордан полетя напред. Тласкан от шерифа, той се запрепъва през гробището.
— О, мъртъв е и още как — каза провлечено Ройс. — Ти как мислиш? След като си му смазал главата и си го хвърлил в кладенеца, за да му дадеш добър урок за в бъдеще. — Въпреки гневния тон, гласът на шерифа секна при последните думи.
Стигнаха портата. Ройс блъсна Джордан, който полетя, свличайки се по склона, и падна по лице, лишен от възможността да използва ръцете си. Като се преобърна, Джордан успя да се изправи на колене в момента, в който Ройс отвори задната врата на колата. Той хвана Джордан за лакътя и го блъсна с всичка сила вътре. Джордан си удари бузата в дръжката на отсрещната врата и се строполи на седалката.
Опита се да се изправи, докато Ройс сядаше зад волана. Усети, че по лицето му се стича кръв.
— Ройс! — извика той.
— Млъкни — каза шерифът. Навлезе в шосето, а взетата под наем кола на Джордан остана изоставена пред гробището.
— Какво се е случило? Какво се е случило с Тайлър? Боже мой, нали ти казах, че изобщо не съм го виждал.
— Така каза — съгласи се мрачно шерифът.
— Кълна ги се — продължи Джордан. — Него го нямаше, като отидох в училището. Полковникът ти се е обадил. Той може да ти каже.
— Ти твърдиш, че го е нямало — поправи го Ройс. — Това е било, след като си го убил. После си го довлякъл до тук и си го хвърлил там, където си смятал, че никой няма да го открие. Обаче филмовата звезда я очаква изненада.
Джордан се отпусна на друсащата седалка и облиза кръвта, която се стичаше в устата му. Затвори очи и се опита да мисли. Трябваше по някакъв начин да накара Ройс да го изслуша. Успокой се, каза си той. Помисли малко. Разбира се, че мене ще подозира, каза си той. Аз тръгнах да търся Тайлър. Дотогава на Тайлър нищо му нямаше.