Тайлър е мъртъв. При тази мисъл дъхът на Джордан секна. Не можеше да повярва. Вчера бе тръгнал да го търси, а днес той беше мъртъв. Джордан нямаше как да не си даде сметка, че това не можеше да се приеме като съвпадение. Но аз знам каква е истината, каза си той. Истината е, че Тайлър беше избягал. Което означава, че сам се е върнал във Фелтън. Сигурно е имал причина да го направи.
Джордан рязко отвори очи и се изправи. Знам защо се е върнал, каза си той. Знам нещо, което Ройс не знае.
Наведе се към мрежестата преграда, която го отделяше от Ройс.
— Шерифе — извика той.
Ройс се направи, че не го чува.
— Ройс, съжалявам за сина ти. Наистина съжалявам. Моля те, повярвай ми. Но нямам нищо общо с това.
— Това твое посещение в хотела тази вечер. Какъв мил жест само. Искаше да ме накараш да ти целувам ръцете, след като вече си убил сина ми. Ако мога, жив ще те одера. Хич не ме интересува на колко ще ме осъдят. Стига ми това, че ще си разчистя сметките с тебе.
— Слушай, заплахи ли искаш да отправяш, или искаш да си кажем истината? — успя да надвика Джордан безумните твърдения на шерифа. — Не съм довличал сина ти тук нито жив, нито мъртъв. Той се е върнал, за да се види с някого и аз знам с кого.
През решетката, която ги разделяше, Джордан видя как Ройс привежда рамене, сякаш иска да ги използва като преграда срещу гласа му. Джордан наклони тялото си още по-близо до металната преграда.
— Грейсън Бърдет — каза той. — Върнал се е, за да се види с него.
Ройс поклати глава и продължи да кара, но след малко сякаш не колата, а той самият взе да буксува. Намали скоростта, изнесе се встрани и спря с друсане. Остана на мястото си, без да мърда, отказвайки да се обърне към Джордан.
Устните на Джордан бяха толкова пресъхнали, че не можеше да говори. Не можеше и да види лицето на Ройс, а нямаше представа какви мисли минават в главата на шерифа. Шосето беше пусто и сърцето му се сви, премаляло от страх. Но дълбоко в себе си беше спокоен, някаква увереност беше започнала да го обзема. Лъжите започваха да се разплитат в главата му.
Като погледна през прозореца на патрулната кола, изведнъж позна мястото, където бяха спрели.
— Ройс — каза той на мъжа пред себе си, който седеше безмълвно и неподвижно. — Тук сме точно до Арките. Искам да сляза и да видя още веднъж мястото, където Мишел е умряла.
Зачака напрегнато, почти готов шерифът да се обърне с пистолет в ръка срещу него. След малко обаче Ройс слезе от колата и отвори вратата. Не говореше и в тъмното Джордан не можеше да види очите му. Джордан се изсули от мястото си и двамата затрополиха към коларския път, който водеше до Арките. Джордан погледна шерифа, но Ройс бе вперил очи право напред. Стигнаха коларския път и започнаха да се спускат към моста и реката под него. Хванатите в белезници ръце го боляха, но Джордан не се оплака. Докато крачеше, умът му работеше. Имаше един-единствен човек, когото Тайлър, с риск за живота си, е бил готов да види: Грейсън. Грейсън, единственият друг свидетел. Единственият друг човек, който знаеше какво точно се е случило с Мишел. Следователно той е човекът, който може би има най-основателната причина да го убие.
По тежките стъпки и навъсеното от мисли лице на мъжа до себе си Джордан съдеше, че на него може би му минават същите мисли, макар и в малко по-различна форма. Но на шерифа все пак нещо му се губеше. Нещо, за което не би искал да чуе.
В тъмното един увиснал клон шибна Джордан по лицето и той извика. Шерифът спря и го изгледа. Джордан пресметна какъв ще бъде ефектът от следващите му думи. Беше с белезници на ръцете и безпомощен. Подготви се за удара и преди Ройс да може да реагира, бързо изрече:
— Дошъл е да се види с Грейсън и ще ти кажа защо. — И с бавен, предпазлив глас продължи: — Синът ти е бил влюбен в Грейсън Бърдет.
Ройс залитна, сякаш да се нахвърли на арестанта си. Дори в тъмното се виждаше, че лицето му е станало мораво от гняв. Но се сдържа да не удари Джордан.
— Долен лъжец — извика той.
Джордан усети дъха на шерифа в лицето си, но не помръдна.
— Разбрах го в училището. Тайлър го е обичал. Бил е готов да направи всичко за Грейсън. Мисля, че е прикривал Грейсън. — Джордан погледна Ройс в очите, святкащи от болка. — Мисля, че Тайлър е поел вината за убийството вместо Грейсън.