Джордан се загледа натам. Един помощник-шериф беше клекнал и с фенерче в ръка изследваше глинестия речен бряг под върбата.
— Продължават да търсят оръжието — услужливо се обади Бомар.
— Виждам — отвърна безизразно Джордан. — Намерили ли сте нещо друго? Понякога влакна или косми и други такива неща може да се окажат полезни…
— Известно ни е какво е лабораторен анализ, мистър Хил — каза саркастично шерифът. — Двадесети век е дошъл и в малкия стар окръг Крес в Тенеси.
— Този Рони Лий Партин — намеси се нервно Бомар, клатейки глава. — Знаехме, че е тръгнал по лош път, но това вече…
Шерифът рязко се обърна към фармацевта.
— Недей да увеличаваш слуховете за Рони Лий. Хората вече така са се навили, а ние нямаме никакво доказателство, че той е направил това.
Джордан погледна изненадано шерифа.
— Мислиш, че не е той ли?
Уолас Ренолдс се приближи полека към тях и се загледа през реката. Застанал до младия помощник-шериф, Ройс изглеждаше измършавял и уморен, макар че според сметките на Джордан не беше на повече от петдесет и пет години. Нямаше нищо общо със зоркия, широкоплещест пазител на закона, когото Джордан виждаше като романтичен герой в младостта си.
— Не е била изнасилена — каза шерифът. — А аз знам, че това е единствената причина, поради която избягал затворник ще си губи времето с младо момиче. Иначе ще продължи да бяга.
— Това звучи смислено — каза Джордан.
Уолас се намръщи при думите на шерифа. После заяви тихо и упорито:
— Аз обаче мисля, че той го е направил.
— Много хора мислят като теб, Уолас — подкрепи го Бомар.
Ройс въздъхна и каза:
— Едно нещо е сигурно. Трябва да намерим това момче, преди да са го линчували.
Настъпи мълчание. Бомар се обърна към Джордан.
— Та колко време значи ще останеш тук?
— До другата седмица — отговори Джордан.
— Чух, че ще изнесеш лекция в гимназията — каза Бомар.
Какво ухо за клюки има този човек, удиви се Джордан.
— Да, учителката по музика ме хвана след погребението — обясни Джордан.
— О, мис Джоунс — каза Бомар. — Тя зае мястото на Лулин.
Лулин Ансли, покойната съпруга на шерифа, преподаваше английски и актьорско майсторство в гимназията, когато Джордан беше ученик там. Тя му беше любимата учителка, духовита, светска жена. Беше първият човек, който каза на Джордан, че има талант, и го окуражи в амбициите му. Беше бременна с Тайлър, когато Джордан завърши гимназия. Няколко години по-късно, когато Лулин умря от рак, мис Беси му изпрати изрезки от вестниците. Прекалено късно беше сега да обяснява на Ройс колко мъчно му е било.
— Нейното място никой не може да го заеме — каза искрено той.
Ройс ядосано го погледна, сякаш единствено той знаеше това, после извърна очи и каза:
— Нямам време за приказки.
— Шерифе — каза Джордан. — Искам само да знам има ли нещо, с което мога да помогна. За Мишел.
Ройс студено го изгледа и каза:
— Малко късно е сега. Трябваше да помислиш за това преди години.
Бомар Флъд нервно се изкашля и погледна встрани. Джордан обаче не се смути. Не очакваше, че тук ще го посрещнат с рози.
— Може и така да е — отговори спокойно той. — Но сега съм ядосан и искам да знам има ли нещо, което мога да направя.
— Нищо — отговори сдържано Ройс. — Правим всичко каквото трябва. Всички в този град днес са ядосани. Повярвай ми, ще го намерим онзи.
Глава 6
— Лили, недей — каза Бренда, принуждавайки насила приятелката си да седне на стола. — Много е рано да започваш работа. С Лорета само се отбихме да видим как си. Боже мой, едва два дни са минали от погребението.
Лили уморено разтърка чело.
— Бренда, мислех, че ще разбереш. Не мога просто да седя така.
— Разбирам — отговори сериозно Бренда. — Същото като с онези глупави пердета. Знам, че се опитваш да си намираш работа, но се изтощаваш. Имаш нужда от почивка.
— Не мога да почивам — извика Лили. — Щом се опитам да почина, веднага виждам нея, как лежи там, на брега на реката…
— Скъпа, трябва да почиваш — каза Лорета Джонсън, чернокожата жена, която помагаше на Бренда и Лили. — Много тежко ти се отразява.
— Пинк е на работа. Грейсън отиде на училище — възпротиви се Лили.