— Уолас, трябва веднага да говоря с теб — започна тя направо.
Помощник-шерифът остави сандвича си и я погледна изненадано.
— Мис Бърдет — измърмори той, бършейки уста, — не трябва ли да стоите вкъщи?
— Защо трябва да стоя вкъщи, Уолас? — попита Лили. Помощник-шерифът беше четири години по-млад от нея, но се държеше някак нравоучително с хората, поради което те се чувстваха задължени да му дават обяснения. — Дойдох да говоря с шерифа, но той изглежда е заминал — каза възмутено тя.
Уолас побутна сивкаво парченце маринована бамя в чинията си и избърса ръце в салфетката.
— Не е заминал за удоволствие, госпожо. Тръгна тази сутрин да заведе сина си във военното училище в Северна Каролина.
— Тайлър? — Лили трябваше да седне на високия стол до помощник-шерифа. — Как така? Той никога не е споменавал такова нещо.
Уолас Ренолдс поклати глава.
— Между нас да си остане, мис Бърдет, ама това момче му създава само неприятности. — Уолас направи движение с ръка, сякаш поднасяше бутилка към устата си. — Нали разбирате какво искам да кажа.
Лили сковано кимна.
— Знам — каза тя. — Но военно училище… — Спомни си как изглеждаше Тайлър на погребението — раздърпан, с помътнял поглед. Преди няколко години, след като Лулин умря, Лили се зарече, че ще се опита да помогне. Няколко пъти покани на вечеря Ройс и Тайлър. Но Тайлър беше толкова мълчалив и стеснителен дори с децата, че Ройс сякаш едва успяваше да сдържи яда си към момчето. На всички им ставаше неловко и затова Лили спря да ги кани. Сега си помисли, че е трябвало пак да опита. Очевидно двамата са стигнали дотам, откъдето връщане назад няма.
— Военното училище ще бъде най-добре за него — каза Уолас. — Ще го стегне. Но както и да е, вие искахте да говорите с шерифа. Какъв е проблемът?
Лили прехвърли вниманието си от проблемите на шерифа към своите. Не можеше да чака той да се върне.
— Уолас — започна тя, — разполагам с важна информация. Един човек — не мога да ти кажа кой е, затова въобще не ме питай — ми каза някои неща, които доказват, че Рони Лий Партин не е виновен за смъртта на дъщеря ми.
Уолас се усмихна тъжно на Лили и побутна внимателно с пръст бежовата пластмасова чиния.
— Мис Бърдет — каза той с покровителствен тон, — мисля, че някой си прави лоша шега с вас. Рони Лий Партин е отявлен престъпник и по мое мнение вашата дъщеря се е изпречила на пътя му в много лош момент и е станала негова жертва. Убеден съм, че успеем ли да задържим Партин, това значи, че сме хванали убиеца.
— Ами хайде, задръжте го тогава — каза Лили и тикна към него листа хартия, на който Деби беше написала с печатни букви един адрес в Кентъки.
Уолас взе листа и го погледна подозрително.
— Откъде имате това?
— Обясних ви, че не мога да кажа. Получих го от един човек, който знае, че Рони Лий не е убил Мишел и иска да го докаже.
Уолас загледа мрачно адреса.
— Доколкото разбирам, шерифът никога не е вярвал, че Рони Лий е убиецът — каза Лили.
Уолас сви рамене.
— При цялото ми уважение, госпожо, но шерифът е погълнат от собствените си проблеми, преуморен е, а и годините му не са малко. Може и да не е в състояние да прецени.
— Той просто казва нещо смислено — настоя Лили. — Рони Лий Партин не е имал никаква причина да убие дъщеря ми.
— Мис Бърдет — продължи Уолас, клатейки глава. — Трябва да попаднете сред тези хора, за да разберете какви са. На тях не им е нужна причина, за да извършат нещо. Най-основателната причина за тях е да изпият бутилка уиски, просто защото им се пие. Знаете ли — продължи той разпалено, — че преди по-малко от три седмици арестувахме братята Бойнтън? Знаете ли обаче защо? Защото си поделили бутилка уиски, след което излезли с лодката на Бъди Бойнтън в езерото Кристал, като си взели ловджийските пушки, и започнали да стрелят по всичко, което се движело по брега. Смятали, че това е чудесно забавление.
— Значи може би Бъди Бойнтън е убил дъщеря ми — каза Лили. — Не разбирате ли какво казвате? Може да е бил всеки, който се е налял с бутилка уиски.
— Чакайте, не се разстройвайте — каза сухо Уолас.
Лили раздразнено въздъхна, докато келнерката, пълничко момиче, с високо вдигнати изрусени къдрици, се приближаваше към тях.