— Ще искате ли нещо друго?
— Сметката — каза Уолас. Погледна първо листа, после Лили. — Ако наистина намерим Партин на този адрес, ще трябва да ни кажете кой ви е дал това.
— А вие ще трябва да откриете убиеца — сопна се Лили.
Уолас стана от високия стол пред бара.
— Ще държа връзка с мистър Бърдет или с вас.
— Добре — каза хладно Лили. Знаеше, че заместник-шерифът се е засегнал, но това не я интересуваше. По-добре щеше да бъде, ако беше говорила с Ройс, но време за губене нямаше. Не я интересуваше какво мисли Уолас Ренолдс. Ройс щеше да благодари за информацията и да се зарадва, че Рони Лий Партин ще отиде пак зад решетките. Нищо чудно, каза си тя, че Деби се страхува да говори с тях. Та те се отнасят с теб като с престъпник, само защото се опитваш да помогнеш.
И, разбира се, нищо чудно, че Уолас отхвърля тези нови сведения. Защото те означават, че всичко трябва да започне от самото начало. Няма убиец, няма информация. Защо не се намери още някой, който да съобщи нещо, както направи Деби. И докато си мислеше това, Лили се сети, че вероятно може да направи и нещо друго.
Лили чу тревожната нотка в гласа на Пинк, който извика:
— Лили, върнах се. Къде си?
— Тук съм — извика тя.
Пинк застана на вратата и предпазливо погледна, сякаш се страхуваше да види в какво състояние е Лили.
— Влизай — каза Лили. Тя седеше с кръстосани крака по средата на пода върху килимче, плетено на една кука, което беше изработила през зимата, когато Мишел лежеше в болницата с пневмония, а тя стоеше при нея. На пода лежаха албуми със снимки, а всички по-нови снимки на Мишел бяха извадени и струпани в скута на Лили.
— Какво правиш, скъпа? — попита с подкупващ глас Пинк, все едно че говореше с обезумял човек, който не знае какво прави. — Няма защо да подреждаш тия снимки сега. Нека да си стоят тук. — Той клекна до нея и взе да затваря албумите.
— Недей — каза тя. — Трябва ми снимка на Мишел.
— За какво ти е? — попита отчаяно той.
Малко й дожаля за него. Той явно се тревожеше за душевното й състояние, а тя може би му беше дала основание за това. Той, разбира се, никога нямаше да я попита направо, Пинк изпадаше в ужас заговореше ли някой за чувствата си и с течение на годините Лили се научи да приема това. Той изразяваше обичта си с подаръци, щом започнеха да обсъждат някой въпрос пускаше телевизора, и бягаше от всякакви спорове, като се качваше в колата и правеше няколко кръгчета.
— Всичко е наред — успокои го тя. — Трябва ми за вестника. Пинк, идвах днес в службата ти.
— Знам — каза той. — Намерих бележката ти на вратата. Какво има?
— Ами, говорих с Уолас Ренолдс. Исках да се видя с Ройс, но той не е в града. Записал е Тайлър във военно училище. Ти знаеше ли?
— О, да. Той ми каза, че ще заминава — отговори Пинк.
— Така ли? Пред мен никога не е споменавал такова нещо.
— Сигурно е смятал, че си имаш достатъчно тревоги. Това момче му създава само неприятности — каза раздразнено Пинк.
— Както и да е, но това, което ще ти кажа, ще те шокира. На мен поне така ми подейства.
— За какво говориш? — изгледа я Пинк.
Лили му разказа за срещата си с Деби Партин. Докато говореше, Пинк стана от пода и седна на края на дивана, който беше в един стил със старото му ниско кресло. Взе албума в скута си и прокара пръсти по релефния надпис на корицата.
— А тези снимки? — попита той.
Лили се изправи и седна на страничната облегалка на ниското кресло.
— Ще изпратя най-хубавата й снимка във вестника и ще подканя хората, които имат някаква информация, да ни се обадят. Хората, които не искат да ходят в полицията. Като Деби Партин. Разбираш ли какво ти казвам? — Тя сложи ръка на рамото на Пинк. — Сигурно ще се намери още някой. Някой, който знае и в този момент се разхожда из града. Но го е страх да отиде при шерифа.
Пинк седеше мълчаливо, а гърдите му се повдигаха и отпускаха, сякаш се опитваше да регулира дишането си.
— Това е кошмар — прошепна най-сетне той. — Безумен кошмар. — Поклати глава и прокара осеяната си с лунички ръка през оредяващата си коса. — Защо на нас трябваше да ни се случи това? — Рязко се изправи и към пода полетяха лъскави снимки. Прекоси стаята и отвори прозореца. — От колко време стоиш тук затворена? — попита той.
— Пинк, трябва да направим нещо — каза Лили.