— Какво можем да направим? — обърна се той към нея. — Трябва да оставим шерифа да се оправя с това.
— Не ме ли чу какво казах? Не те ли интересува? — попита настоятелно тя.
— Това, че детето ми е убито ли? — извика Пинк и широкото му лице почервеня. — Ти как мислиш? Как може да ме питаш такова нещо?
— Прав си, Пинк. Съжалявам. Прав си.
— Не може ние да търсим убиеца. Боже мой. Какво повече от това да направя, за да не се разпадне семейството ни? Връщам се у дома със страх какво ще намеря. Със страх, че ще си превъртяла. Ти почти не ядеш. Не спиш. Остави полицията да си върши работата. Трябва да започнеш да се грижиш за себе си, Лили. А какво ще кажеш за Грейсън? Ами за мен?
— Аз съм у дома — чу се глас от кухнята.
Пинк извърна глава стреснато. Лили погледна намръщено купчините снимки, които държеше.
— Тук сме, мойто момче — извика Пинк.
Грейсън се появи на вратата на стаята и погледна родителите си.
— Какво правите? — попита той.
— Грей — започна решително Лили. — Може би ще ни помогнеш. Изглежда, че онова момче Партин в края на краищата не е убил Мишел. Може би е някой друг. Някой, който не я е харесвал например, можеш ли да се сетиш за такъв човек? Някой, който й се е ядосал за нещо.
Грейсън се сепна.
— Не знам — каза той.
— Опитай се да помислиш, скъпи. Някога да ти е споменавала нещо такова? — продължи да настоява Лили.
— Откъде знаеш, че не е Партин? — попита Грейсън.
— Това е дълга история — намеси се Пинк. — Все още няма никакви доказателства. Как беше училището днес?
— Страхотно — отговори Грейсън. — Предложиха кандидатурата ми за заместник-председател на ученическия съвет.
— Това е прекрасно, мойто момче — възкликна Пинк. — Ще се отрази в характеристиката ти. И ако спечелиш тези избори, догодина ще се кандидатираш за председател.
— Мисля, че имам добри шансове — каза Грейсън. — Изборът е след две седмици, а всички в училище ми съчувстват заради Мишел.
— Грейсън! — извика Лили. — Как може да говориш така? — Думите му й подействаха като плесница през лицето.
Грейсън се стресна от тона на майка си.
— Какво има? — попита той.
— Той мисли като политик — намеси се успокояващо Пинк. — Човек трябва да бъде реалист в тези неща, Лили. Хората може да гласуват в подкрепа на някого и когато изпитват съчувствие към него.
Лили изгледа и двамата.
— Това ли е всичко, което си мислиш за смъртта на Мишел? Че тя ще ти донесе гласове в едни училищни избори?
Грейсън поклати недоумяващо глава.
— Разбира се, че не, мамо. Просто бях горд, че са издигнали кандидатурата ми. Споменах го, само защото мислех, че и за теб ще бъде гордост, че ще се зарадваш. — Той огледа стаята с разпилените снимки на сестра си. — Смятах, че ще искаш да помислиш и за нещо друго, но може би съм сбъркал. Съжалявам, че те ядосах с това.
— Тя не е имала предвид такова нещо — побърза да го увери Пинк.
— Грейсън — започна Лили с треперещ глас, — нямах предвид, че това, което казваш, не е важно. Но да говориш за смъртта на сестра си така, сякаш си извадил с нея някакъв късмет…
— Извинявай — каза Грей. — Исках само да кажа, че много хора в училище я обичат и може би точно заради това ще гласуват за мен. Ако това не е правилно, съжалявам. Това е всичко, което исках да кажа. Не съм допускал, че можеш да го приемеш по друг начин.
— Е, може би съм те разбрала погрешно — каза уморено Лили.
— Стига, стига — намеси се Пинк. — Всички сме уморени. Всички сме изнервени.
— Аз имам събрание тази вечер — каза Грейсън. — Ще си направя сандвич. Или ти си приготвила нещо? — Той погледна очаквателно Лили и добави: — Ако искате, да направя и за вас?
Лили изпита познатото чувство на вина. Беше забравила всичко покрай разкритията за Рони Лий Партин. А и нямаше апетит. Но това не й даваше основание да пренебрегва по този начин тях двамата.
— Чакай, мойто момче — каза Пинк. — Аз ще изтичам до „Селска кухня“ да взема малко риба и царевични питки. Един път може и ние да седнем да ядем заедно. — Грейсън стоеше на вратата. Пинк разбра по очите на Лили, че тя пак се е унесла в мислите си. — Моля те, Лили — каза раздразнено той. — Всички трябва да ядем.
Лили погледна безпомощно съпруга си.
— Не ми е приятно да седя там — каза тя. — И да гледам празния й стол…