— Грейсън — извика Пинк. — Вземи стола на Мишел и го занеси в гаража. Хайде.
— Да, добре — отговори Грейсън.
— Грей — каза Лили. Момчето спря и я погледна. — Не съм искала да ти проваля деня. Прекрасно е, че са предложили кандидатурата ти. Наистина така мисля.
Грей скептично повдигна едната си красива вежда, но гласът му прозвуча предпазливо:
— Е, радвам се.
Лили погледна съпруга си.
— Пинк, не съм имала намерение да му преча. Просто начинът, по който го каза, ми прозвуча ужасно.
Пинк погледна часовника си и каза:
— Трябва веднага да тръгна, ако искам да взема риба. Трябва да сложим нещо на масата за вечеря.
Не иска да говорим за това, помисли си Лили. Никога не иска. Иска само цялата тази грозна история да изчезне. Но тя никъде не може да изчезне. Лили погледна купчината снимки в краката си и изведнъж почувства, че е безкрайно изтощена. После ще ги прибера, каза си тя. Чу, че Пинк затръшна задната врата. Изправяйки се с мъка на крака, тя реши да отиде в кухнята и да извади чиниите за вечеря. Щом той се върнеше с рибата, щяха веднага да седнат да вечерят.
Лили тръгна към кухнята и стигна до вратата точно в момента, когато столът на Мишел изчезваше, а краката му оставяха черни следи по плочите, по които Грейсън го влачеше.
Глава 8
Рано на другата сутрин, след като се отби в магазина за понички, Лили пристигна в редакцията на вестник Крес Каунти Куриър. Редакцията се намираше на шосе 31 наред с десетина други предприятия с паркинги и неонови надписи, които развиваха преуспяваща дейност в отсечката на главния път между Фелтън и Уелбивил. Редакцията се помещаваше в едноетажна сграда с тъмно остъклена фасада и издадена горна част, облицована с широки шинди. Съседната сграда, с която редакцията делеше обща стена и общ паркинг, беше на една подвижна радиостанция и бръмченето на компютрите в редакцията на вестника звучаха като безкрайна, приглушена басова партия.
Пинк бе повторил високо, че не одобрява идеята за съобщение във вестника и бе отишъл на работа в лошо настроение. След като той излезе, Лили реши да се обади на Бренда, за да получи от нея морална подкрепа, но когато Бренда вдигна телефона, Лили заговори за работата и изобщо не спомена за вестника. Имаше подозрение, че Бренда също няма да одобри намерението й. Затова взе да й разправя, че се чувства по-добре и иска да работи и накрая Бренда се съгласи да започват от понеделник.
Лили погледна снимката в ръката си, пое дълбоко дъх и отвори вратата на редакцията. Служители на вестника, които я познаха, любезно я поздравиха. Тя често помагаше на Пинк, който всяка седмица поместваше реклами за недвижима собственост, а понякога двете с Бренда също прибягваха до реклами, когато бизнесът не вървеше. Лили отиде направо в рекламния отдел и остави книжната торбичка, която носеше, върху бюрото на жената, облечена с тюркоазеносини панталони и сако и блуза с жабо.
Сивокосата жена говореше по телефона, но се усмихна на Лили и прошепна „Нямаше нужда“, когато Лили извади и нареди върху бюрото пластмасова чаша с кафе и поничка с глазура. Жената каза довиждане, затвори телефона, запали цигара и отпи от кафето. После погледна поничката.
— Ще си я запазя за обяд — обясни тя с плътен, дрезгав глас. Отмести увитата в пергаментова хартия поничка с върховете на внимателно лакираните си нокти, без да остави нито за миг цигарата си.
— Знам, че ги обичаш с глазура, Ребека Луиз.
По-възрастната жена кимна и издуха кръгче дим от цигарата си.
— О, да, да. Горе-долу два пъти в седмицата така ме изкушават, че не мога да им устоя. — Тя подпря набразденото си от бръчки лице на дланта на ръката си, продължавайки да държи накриво цигарата. — Как си ти, скъпа? Все си мисля за теб и за Пинк.
— Добре съм — каза твърдо Лили. — Но искам да пусна една обява във вестника.
— Е, за такова нещо мога да ти помогна. Я да видим какво си донесла. — Ребека Луиз се пресегна към папките на бюрото и измъкна заявките за реклами.
Лили извади една снимка от чантата си и я подаде на по-възрастната жена. Това беше най-хубавата, най-новата снимка на Мишел, която можа да намери. На нея тя се усмихваше естествено и наистина приличаше на себе си за разлика от тържествената снимка, направена при завършването на осми клас, която вестникът беше поместил веднага след смъртта й.
Ребека Луиз пое предпазливо снимката и лицето й пребледня под тънкия слой розова пудра. Когато погледна Лили в старателно гримираните й очи ясно проличаха годините й.