— Нямам думи да ви благодаря — каза тя. — За всички ни беше голямо удоволствие. Истинско вдъхновение е за тези младежи да знаят, че сте от окръг Крес.
— Удоволствието беше мое — отговори Джордан. — Малко насърчение никога не е излишно. Актьорството не е професия за малодушни хора.
— Не е, наистина не е — съгласи се мис Джоунс. — Бихте ли дошли в учителската стая да пием кафе или нещо друго?
— Ей, Джордан.
Джордан се обърна и видя Грейсън, спокойно запътил се към него, следван от красиво момиче с черна коса. Обикновено момчето се държеше хладно към него, използваше обръщението „сър“ като всяко възпитано дете от южните щати, но влагаше в него язвителна нотка. Днес обаче лицето на Грейсън издаваше онова собственическо чувство и прекалена фамилиарност, които се изписват по лицето на човек, който се готви да иска нещо. Джордан съзнателно се обърна към учителката по музика.
— Много сте любезна, но трябва да се прибирам.
Мис Джоунс срамежливо се усмихна. Единият й преден зъб леко стърчеше над съседния.
— Наистина съм много признателна. Знам, че това е тежък момент за вас…
Джордан поклати глава.
— Радвам се, че можах да дойда.
Сега вече се обърна към Грейсън, чиято самоуверена усмивка бе помръкнала, след като го бе накарал да чака, без да му обърне внимание.
— Здравей, Грейсън — каза Джордан и леко се усмихна на Емили.
— Грейсън ми каза, че сте негов втори баща — започна несигурно Емили. — Надявам се, че ще ни извините за безпокойството. Моите родители следяха редовно вашето старо телевизионно шоу, когато живеехме в Чикаго.
Джордан остана изненадан от определението „втори баща“. Въпреки това трудно можеше да се каже какъв точно се пада на Грейсън. В наше време семейните връзки понякога се определят трудно.
— Тя искаше да се запознае с теб — каза Грей с напрегнат, тревожен глас, и Джордан веднага се почувства виновен, че така го сряза преди малко. Момчето просто искаше да се изфука, за да направи впечатление на едно хубаво момиче. Нищо лошо нямаше в това. А освен това те двамата всъщност бяха свързани по някакъв начин. Нямаше никакви основания да поставя в неловко положение момчето.
— Ами защо не ме представиш, Грейсън? — попита любезно той. — Аз също искам да се запозная с нея.
— Това е Емили Кроуел — каза Грейсън. — Джордан Хил.
Джордан стисна ръката на момичето.
— Приятно ми е да се запознаем.
Емили погледна със сияещо лице Грейсън, сякаш той беше направил някаква магия. После се обърна пак към Джордан и каза:
— Аз искам един ден да стана актриса. Може ли да ми дадете някакъв съвет?
— Станете актриса сега. Явявайте се на прослушвания всеки път, когато има — каза Джордан.
— Смятате ли, че съм достатъчно красива? — попита сериозно тя.
Грейсън се усмихна иронично, по мъжки на Джордан и каза:
— Аз не знам, Джордан. Мисля, че не е, ти какво ще кажеш?
— Грейсън — изписка тя и леко го удари по ръката.
Джордан усети, че усмивката му се стопява. Искаше му се да харесва момчето, защото беше син на Лили, брат на Мишел. Но в това момче имаше нещо, което го дразнеше, колкото и да се опитваше да го харесва. Хайде, признай си, каза си той. Не го харесваш, само защото е син на Пинк.
— Много сте красива — увери я Джордан. — Не се тревожете за това. Трябва само да учите актьорско майсторство.
— Хайде да тръгваме — каза Грей и подкани с пръст Емили, както понякога правеше Пинк. — Идваш ли, Емили? Часът почва.
— Довиждане — каза Джордан и проследи с поглед Грейсън, който се отдалечи рамо до рамо с чернокосата красавица. Даде си сметка, че Грейсън го е отпратил да си върви и това го раздразни. Освен това не му беше приятно Грейсън да се обръща към него с малко име. Предпочиташе враждебното „сър“. Понечи да извика момчето и да му каже всичко това. Успокой се, каза си той. Спри да се държиш като стар мърморко.
Джордан видя, че се задава група момичета, които се побутваха и смееха. Щом той се обърна и им се усмихна, те го заобиколиха. Протегнаха тетрадки и той им даде автографи, посветени на тях и на майките им.
— Защо имате мустаци? — попита смело едно от момичетата.
— Защото с тях изглеждам по-млад, вие не мислите ли така?