Сега аз се навеждам към нея и в ноздрите ме блъсва аромат на мускус и масло от цвят на горчив портокал.
– Има ли по-уединено място, където можем да поговорим, господарке?
– Ние сме сами, Нус-Нус, не забелязваш ли?
– Шпионите имат дълги уши.
Тя се усмихва; злато проблясва там, където благородният метал е заменил истинските ѝ зъби. Казват, че когато са я довели, предните ѝ зъби били извадени, за да не отхапе мъжките интимни части, но може и да е само злобна клевета. Зидана винаги е притежавала много по-хитри и опасни оръжия от обикновени зъби в арсенала си.
Тръгвам след нея към вътрешната стая, тя я прекосява бързо и внимателно заобикаля килима. Вдига го и отдолу се разкрива отвор, в който се различава тъмно стълбище. Тръгва надолу, а движенията подчертават формите ѝ.
– Последвай ме.
В мрака долу се появява светлина и щом слизам, виждам стая с нисък таван, до стената в дъното е долепен диван, на масата има голямо хаванче с чукало, мангал и някакви стъкленици, а по цялата периферия има шкафове с чекмеджета и полици, по които са наредени буркани и кутии, подобни на онези в магазина на Сиди Кабур.
Магьосническа бърлога точно под носа на Мулай Исмаил!
Кихам: заради миризмата е, на нещо неприятно и мухлясало.
– Поласкан съм, Ваше Величество. Кой друг знае за това място?
– Никой... сред живите.
– С изключение на строителя.
Усмивката на Зидана е красноречива. Чудесно: значи, сега аз съм единственото живо същество, с което е споделила тази тайна? Положението ми изглежда още по-опасно.
Тя насочва блестящите си очи към мен.
– Е, Нус-Нус, къде са нещата, които поръчах?
Решавам да бъда директен.
– Сиди Кабур е мъртъв, убит е.
Разказвам ѝ какво се е случило, включително и за собственото ми безумие. Когато стигам до момента, в който открих парчето от липсващия списък в устата на бедния човек, тя избухва.
– Написал си нещата, от които имах нужда? И след това си оставил списъка, така че всеки да може да го открие?
– Оставих го там, където само Сиди Кабур би го потърсил.
– Извинението звучи неубедително дори и на мен.
Тя обикаля стаята отново и отново и мърмори ядосано. Дали не ме урочасва или не призовава Мерра бен Харис, краля на джиновете, или пък Демуш, властелина на злите демони, да ме завлече в пъкъла? Замислям се колко ли време ще ми е нужно да се изкатеря по стълбите и да стигна горе в салона; докъде ли ще се добера, преди стражите да ме хванат. Правя крачка назад и крадешком поглеждам към стълбите; но явно не достатъчно крадешком. Зидана се взира в мен.
– Какво ти става? Аз съм тази, която е застрашена. Имам твърде много врагове, които с радост биха сложили ръка върху подобен списък, за да ме обвинят в магьосничество.
– Така или иначе, вече всички ви наричат "Вещицата Зидана" – казвам.
– Има голяма разлика между подозрения и доказателства.
– Списъкът беше с моя почерк – напомням, но тя само стисва устни и ме поглежда с презрение. – За какво са му на някого подобни неща? Никой не би повярвал, че са за ваша употреба.
Забива поглед в мен.
– А защо тогава си толкова тревожен?
Разказвам неохотно за унищожаването на персийския Коран; за това, че коптският търговец на книги ще очаква да му се плати в сабат, а Исмаил със сигурност ще ми отсече главата заради това, че съм съсипал съкровището му.
– И къде е сега тази "свещена" книга?
– В стаята ми, увита в изцапаното с кръв наметало, което ми даде султанът.
Тя цъка с език.
– Ах, Нус-Нус. Виждаш ли какви неприятности си навличаш, когато служиш на двама господари? Ето какво става: твоята преданост се разделя и обърква мислите ти. Трябваше да отидеш до пазара два пъти, отделно за всяка от поръчките. Смесването на свещени писания и тъмна магия не може да доведе до нищо добро.
Въпреки че е приела исляма, прекръстила се е с мюсюлманско име и е участвала в церемония, с която е станала съпруга на Исмаил пред Господ, Зидана продължава да следва вярванията си, древната религия, която води началото си от тъмното сърце на джунглата. Отправя молитвите си към Сагба и последователите му, вместо съм Милосърдния Аллах. С магията си може да призовава злите демони и джинове от мюсюлманския свят и да пречи на поразиите им, но също може да привиква и сила, децата на гората, тези невернически създания, които се подчиняват единствено на Сагба. Може да носи сребърни амулети със стихове от Корана на дрехата си, но до кожата си държи неща, направени от бог знае какви ужасии.