Наследниците му продължили неговата строителна дейност, но през 1755 година разтърсването от огромното земетресение в Лисабон, за което се смята, че е достигнало магнитуд от 9.0 по скалата на Рихтер, сериозно увредило сградите, като сринало до основи постройки, за изграждането на които били нужни десетилетия, и отнели живота на хиляди човешки същества. От амбициозния до лудост план на Исмаил са останали единствено необикновеният му мавзолей, части от Дар Кбира, огромната житница, част от външните стени и портата на града. Въпреки това си заслужава руините да бъдат видени, за да се добие впечатление за степента на мегаломания на султана.
Чарлс II няма официални потомци. Записките обаче сочат, че е създал някъде между дванайсет и четиринайсет незаконни деца, а е много вероятно да е имал и други, които не са оцелели или не са били признати. Където и да е пътувал през годините на изгнаничество преди Реставрацията през 1660 година, той е посял семето си: от Джърси през 1646, до Хага през 1649, от Париж през 1650, до Брюж през 1656. Алис Суон е измислен образ; известно е обаче, че Мулай Исмаил е имал поне една, а вероятно и две английски съпруги, в които е бил много влюбен, едната от тях е умряла (или изчезнала), а друга, по-късно от моята Алис, му родила син, който бил признат за наследник и също се казвал Мохамед (ала държа да отбележа, че Мохамед е предпочитано име за първородните синове в Мароко).
Мароканската делегация от 1682 година пристига в Лондон през януари под ръководството на Мохамед бен Хаду Отур, известен като Калайджията. Документите за почти седеммесечната визита се пазят и до днес и тя е особено цветисто обрисувана в дневника на Джон Евелин, който пише, че Бен Хаду бил "сензацията на сезона". Посланикът е изобразен на два портрета, и двата от неизвестни художници. Единият от красивите портрети може да бъде открит в архивите на Националната портретна галерия в Лондон.
Нус-Нус – или Акуджи, за да го удостоим с истинското му име – е мое творение.
Речник
абид – роб
алхамдулилах – слава на Бог
африт – дявол
баб – порта
бабуши – кожени чехли
барака – благословия
букхари – Черната стража
бурнус – наметало
вких – господин
Дар Кбира – Великия дворец
джелаба – роба с качулка
джин – дух от огън без дим
ейд – празник
зелиж – мозайка
зелижи – майстор мозайкаджия
зумета – гъста паста от ядки и семена
иншаллах – ако даде Господ
кади – съдия
казбах – крепост
каид – старши сановник, администратор
камис – хлабави гети
кибла – посоката към Мека
киф – марихуана
куба – постройка с купол, често храм
лала – госпожа, често уважително обръщение
маалема – учител
марабут – свят човек
мархаба – добре дошъл
матаморе – тъмница за роби
медина – старата, оградена със стени част на града
мезиан – добре, хубаво
мекнаси – от Мекнес
меллах – "място на солта", еврейски квартал
мешуи – агне, печено на шиш
нус-нус – наполовина
уд – арабска лютня
рабаб – марокански инструмент
райе – капитан
рас алханут – смесица от подправки
рибата – от Рабат
салаам алейкум – мир вам
сиди – господин
смен – консервирано масло
сук – пазар
сура – глава от Корана
таделакт – специалист мазач
таджин – пръстен гювеч и ястието, приготвено в него
талеб – учен
тарбуш – фес
тафраугин – от Тафраут
фаси – от Фес
фундук – гостилница
хаджиб – везир
хамам – баня
ханджар – церемониален кинжал
харам – забранен
харем – частни женски покои
хиджаб – ислямска кърпа за главата
шиша – лула
шараф – чест; също и гальовно обръщение
шахада – изповядване на ислямската вяра
Шейтан – Сатана
шериф – потомък на Пророка
За автора
Джейн Джонсън (1960) е английска aвтopкa на романи за възрастни и деца. От 1984 г. до 1992 г. е редактор в издателство "Джордж Алън и Ънуин Пъблишърс", където работи над творби на Дж. P. Р. Толкин. Работила е и с Питър Джаксън върху филмовата трилогия "Властелинът на пръстените". През 2005 г. пътува до Мароко да проучи легенда за похищаването от пирати на семейство от Корнуол през 1625 г. и по време на престоя си там среща бъдещия си съпруг, произхождащ от берберско племе. От това пътуване се ражда и първият и роман за възрастни, "Десетият дар" . Той е последван от друг пустинен епос, в който действието се развива в Сахара cpед номадите туареги – "Пътят на солта". Романите ѝ са преведени и издадени в повече от 20 страни.