Нямаше никакво гадене. Липсваше дори усещане за движение. Стояхме в една горичка под дървото, от което бях паднал преди няколко дни. Исках да отворя бутилка вино, повече заради това, че амулетът на Ноиш-па беше подействал, отколкото заради успешната телепортна магия, но нямах подръка.
— Какъв е планът, Влад? — попита Мороулан.
План ли? От мен се очакваше да имам план?
— След мен — казах, и: „Лойош, помниш ли пътя?“
„Така мисля, шефе. Дай малко наляво“.
Тръгнахме. В гората, през която крачехме, цареше странно спокойствие, предполагам поради липсата на психофон, онази странна психична дейност, която човек не забелязва, но която въпреки това винаги присъства. Скоро забравих, че с мен има и други, освен Лойош, когото усещах като хладна длан върху челото на мислите ми, както и смътното ехо от присъствието на Роуца, едва съвземаща се от паниката, предизвикана от телепорта. За пръв път осъзнах колко странно би трябвало да е това за нея и колко й е трудно да изглежда спокойна пред тези странни магии, за които никой в живота й не я беше подготвял. Лойош беше направил добър избор.
„Благодаря, шефе“.
„Няма защо, Лойош“.
„Я ми кажи сега какво криеше от мен през целия ден?“
„Почакай и ще видиш“.
Стигнахме до мястото, където се бих с първите ми четирима преследвачи, и не се спрях да видя дали са останали следи от битката. Лойош водеше мен, аз водех Мороулан и Алийра, и след около час и половина стигнахме до окрайнините на селото. Не се виждаше никой.
„Къде са всички, шефе?“
„Сигурно по корабите, готвят се за атака срещу драгарския флот“.
„О!“
— Да хапнем — казах на глас и извадихме от храната, която ни беше опаковал готвачът на Мороулан. Аз се спрях на сушено винозавърско и пресен хляб. Хранех се, без да бързам, така че докато привършим, стана съвсем тъмно.
— Сега какво? — попита Мороулан.
Погледнах мрачните им лица, Мороулан е’Дриен и Алийра е’Кийрон. Гледаха ме с търпеливо очакване. Казах:
— Сега ви отвеждам до мястото, което минава за дворец, договаряме се и се махаме.
— С други думи — каза Алийра, — просто ще импровизираме.
— Схвана.
— Добър план — каза Мороулан.
— Благодаря. Един от най-добрите ми.
Поведох. Мороулан и Алийра вървяха зад мен. Трябва да сме били доста впечатляваща гледка, докато се изкачвахме по широките стъпала към малката сграда с пилоните, приютяваща управлението на Грийнери.
Отворихме широко вратата пред двамата полузадрямали стражи, и двамата без униформи, и двамата стиснали по едно от късите копия с пера, които помнех много добре. Събудиха се моментално. Можехме да ги свалим на място без капка пот, но им вдигнах ръка да не бързат.
Стражите ни зяпнаха. Ние тях — също. Казах:
— Отведете ни при…
— Кой си ти? — най-после изграчи единият.
— Неофициални пратеници на Драгарската империя. Искаме да започнем преговори с…
— Познах те — каза другият. — Ти си оня, дето…
— Хайде, хайде — прекъснах го аз. — Онова е минало. — И се усмихнах в лицето му. Усетих, че зад мен се готвят за битка. Успокоително е да разполагаш с Мороулан, с неговия Чернопрът, и с Алийра, с нейния Пътедир, готови да скочат в твоя защита. Стражите изглеждаха много нервни, не без основание. — Бихме искали да се видим с краля ви — казах им. Напред по тесния коридор не се виждаше никой; явно не бяха допускали възможност за нападение.
— Аз… ще видя дали той, тоест, ще разбера дали…
— Чудесно. Действай.
Той преглътна и отстъпи две крачки назад. Последвах го. Мороулан и Алийра тръгнаха след мен, принуждавайки другия страж също да отстъпи.
— Не, вие почакайте тук.
— Няма начин — казах усмихнато.
— Не мога да ви пусна да минете.
— Не можеш и да ни спреш — казах кротко.
— Ще вдигна тревога.
— Вдигай.
Той се обърна и изрева с цяло гърло…
— Помощ! Нашественици!
Странно защо, все още не ми се искаше да го заколя, затова само поведох двамата с мен и го подминахме. Настигнах другия, дето ме позна, и го потупах по рамото. Двамата изглеждаха доста жалки, а онзи, дето го подминахме, даже извади меч. Мороулан и Алийра също извадиха оръжията си и само чух как приятелчето отзад ахна смаяно. Да, въпреки камъка Феникс и тук, на острова, все пак беше възможно да се усети моргантското оръжие. Предположих, че Мороулан си го е отбелязал, за да го проучи в кабинета си, като се върнем.