Действително, съвсем непонятно, като се има предвид, че акцията на аржентинския флот била ръководена от американски офицери и била снабдена със супермодерно техническо оборудване.
Известен е случай, когато руска подводница била прехваната като в капан от шест внезапно появили се подводни обекта. Капитанът на подводницата се опитал да се освободи от тях с резки маневри под водата, движел се с пълен ход напред и назад, но те като вързани следвали неговия курс. След като си поиграли известно време „на котка и мишка“, непознатите обекти развили огромна скорост под водата и изчезнали в дълбините на океана.
В друг подобен случай руска подводница в подводно положение и движеща се с максимална скорост била бързо застигната от неизвестен обект, който минал буквално на метри от нея, след това завил нагоре и излетял във въздуха.
През юли 1969 г. капитанът и вахтените на американския военен транспортен кораб „Спероу“, пътуващ в Атлантически океан, наблюдавали как над кораба на височина 200 метра бавно прелетял дисковиден обект с диаметър 25 метра, при което радиовръзката на кораба веднага изчезнала. Прелитайки над кораба, обектът рязко завил настрани и, като увеличил скоростта си, се спуснал във водата на 5 мили от кораба, след което на повърхността на водата на това място в течение на няколко минути се виждал светещ кръг.
През ноември 1947 г. десетки членове на екипажа на ескадрения миноносец „Блекбърн“ в Индийски океан забелязали три кръгли светещи обекта, кръжащи над кораба. След седемнадесет минути те се потопили във водата сред фонтани от пръски. Тяхното по-нататъшно движение било проследено от хидролокаторите на кораба.
През 1972 г. на брега на Средиземно море близо до Савоя (Италия) много очевидци наблюдавали снижаването на дискообразен обект с диаметър около 80 метра, от който през определени промеждутъци от време са излизали лъчи, осветяващи повърхността на морето. Известно време дискът летял в кръг, като че ли очаквал нещо, а когато на 200 метра от брега под водата засветели някакви светлини, той се потопил на това място и изчезнал от погледите на наблюдателите.
В края на същата 1972 г. в продължение на 15 дни подводен обект с неизвестен произход си играл на криеница с норвежкия военноморски флот и дори с пристигналия на помощ флот на НАТО. Тайнственият обект последователно бил забелязан в околностите на Берген, Согндал и Согнефиорд, след което безследно изчезнал.
След този необикновен случай и във връзка с постоянно постъпващите сигнали американските власти организирали редица наблюдателни пунктове: на Бермудските острови, близо до Азорските острови и дори в околностите на Па дьо Кале.
За голямото разпространение на неизвестни подводни обекти във водите на световния океан говори и следният факт. При потапянето на батискафа „Триест“ в Марианската падина (най-дълбокото място на планетата) на дълбочина 1500 метра е забелязано доста голямо овално тяло с многобройни светещи точки по периферията.
В тясна връзка с гореописаните обекти могат да се разгледат и случаите на поява на светлинни кръгове на повърхността на океана. Подобно явление е било наблюдавано например от борда на руския експедиционен кораб „Владимир Воробьов“ по време на плаването му в Арабско море. По време на океанографски изследвания неговият екипаж изведнъж забелязал, че около кораба в радиус от 150–200 метра се въртяло ярко бяло петно, което постепенно се разпаднало на осем части. Ехолотът отбелязал дълбочина на мястото 170 метра, като същевременно показал присъствие под кила на някаква маса на дълбочина около 20 метра. Явлението започнало в 23,30 часа и в един миг се прекратило точно в 24,00 часа. Характерна за случая особеност е, че в мига на настъпване на явлението излязъл от строя генераторът, който захранвал тралната лебедка. В същото време около кораба се наблюдавали строго повтарящи се импулси на някаква неестествена светлина. Светлината пробягвала по вълните под формата на осем въртящи се пречупени лъча, напомнящи перки на турбина. След половин час светенето силно отслабнало, а диаметърът на „колелата“ се намалил на 80–100 метра. И макар че не били чути никакви звуци, членовете на екипажа изпитвали сякаш известно налягане върху тъпанчетата на ушите си. Наблюдавали се леки вълни и се създавало впечатление, че водата вибрира.