ЕЛЕКТРОНВОЛТ (еВ) — Извънсистемна единица за енергия, която се използва широко в ядрената физика. Дефинира се с енергията, която придобива един електрон при ускоряването му от потенциална разлика един волт.
ЕФЕКТИВНИ РАЗМЕРИ — Елементарните частици могат да се разглеждат като концентрирана енергия във формата на вълнови пакети, които нямат строго определени размери. Поради това тяхната големина се измерва с ефективни размери, свързани с възможността им да взаимодействат с други елементарни частици.
ЕНТРОПИЯ — Величина, използвана в термодинамиката. Изменението на ентропията се дефинира като отношение на количеството погълната енергия и термодинамичната температура. Ентропията на една система може да се приеме като мярка за степента на нейния безпорядък. Съществуват предположения, че пълната ентропия на Вселената се увеличава.
ИМАГИНЕРНА ВЕЛИЧИНА — Величина, изразяваща се с числа с отрицателен квадрат (i = sqrt(–1)).
ИНВЕРСНА ВЕЛИЧИНА — Величина, която е противоположна по знак и действие на дадената.
КВАНТОВА БИФУРКАЦИЯ НА ВАКУУМА — Бифуркация произлиза от новолатински bifurcatio. Свързва се с придобиване на ново качество на движението на дадена динамична система при слабо изменение на нейните параметри. Във физичен смисъл бифуркацията съответства на пренастройка на характера на движение на дадена реална физична система. Основите на теорията на бифуркацията са поставени от Поанкаре. Във физико-математичен смисъл бифуркацията представлява смяна на топологичната структура на фазовото пространство и динамичната система на траекториите в него при слаби изменения на неговите параметри, при което се извършва смяна на устойчивостта на периодичните движения в него. В гореизказания в текста смисъл се имат предвид по-конкретно периодичните движения на енергията във вакуумната структура.
КЕЛВИН (К) — Основна единица от международната система SI за термодинамична температура. Тройната точка на водата или 0°C отговаря на 273,15 К. Интервалите (градусите) на температурата по Целзий и в келвини в температурната скала са еднакви, но са отместени съответно с 273,15 К. При 20°C имаме съответно 293,15 К.
КОМПЛЕКСНИ ВЕЛИЧИНИ — Могат да се разглеждат като съставени от две части — реална и имагинерна. Последните могат да се представят във вида x + iy, където x и y са реални величини, а i е квадратен корен от –1. В случая реалната част е x, а имагинерната е –iy.
ЛАМИНАРЕН ПОТОК — Поток на флуид, който се движи плътно и без завихряне по определена форма.
ОКТАВНО ИЗМЕРЕНИЕ — Измерение, което се характеризира с кратни, хармонични честоти на трептене спрямо нашето измерение. Определя се от основни носители на взаимодействие, които се движат със скорост, хармонична на корен квадратен от скоростта на електромагнитните вълни във вакуум.
ОПТИЧЕН ДЕШИФРАТОР — Представлява оптичен аналог на класическия електронен дешифратор. Постъпилите на входа на дешифратора оптични лазерни импулси определят последователното разпределение на оптични импулси в оптичните влакна, свързани към изходите на дешифратора. Тези изходни пикови импулси в отделните влакна се подават последователно с нищожно време на закъснение от порядъка на фемтосекунди. Самите импулси имат подобна продължителност.
ПАРАПОЗИТРОНИЙ — Система, състояща се от електрон и позитрон с противоположно насочени спинови моменти, които се въртят около общ ротационен център един спрямо друг, преди да анихилират и да превърнат масите си в гама-фотони.
ПОЗИТРОН — Елементарна частица, равна по маса на електрона, но с противоположен по стойност електричен заряд.
ПОЛЕВА ТЕМПОРАЛНА МОДУЛАЦИЯ — Процес, при който се управлява скоростта на протичане на часовото време в определена област от пространството, като се използват специални устройства, които създават и модулират избирателно ротиращи със светлинна и надсветлинна скорост физични полета в определената област.
ПОЛИФУРКАЦИЯ НА ВАКУУМА — Процес, подобен по същност на бифуркацията, с тази разлика, че в резултат на слабото изменение на няколко параметъра на вакуумната структура вакуумът придобива няколко принципно нови свойства.
РАДИУС-ВЕКТОР — Положението на произволна точка Р в пространството спрямо дадено начало на координатна система О, може да се определи напълно от посоката и дължината на отсечката ОР. Тази отсечка се нарича радиус-вектор на точката Р.
СИНХРОТРОННО ИЗЛЪЧВАНЕ — Представлява магнитно спирачно лъчение на електромагнитни вълни от заредени частици, които се движат с релативистки скорости, близки до тази на светлината в магнитно поле H. Подобно лъчение се наблюдава в ускорителите на електрони — синхротроните. Магнитното поле изкривява траекторията на движение на електроните и възникващото при този процес ускорение се явява като причина за електромагнитното синхротронно излъчване. Основното различие от циклотронното излъчване на бавните частици е, че заради доплеровия ефект честотата на излъчване по направление на движението на частиците за високите хармоници интензивността силно нараства. В областта на високите хармоници излъчването практически има непрекъснат спектър. То е съсредоточено в тесен конус с ъгъл на разтваряне, определящ се от масата и енергията на частицата. При своето движение релативистките електрони описват полуокръжност — полуспирала. Тъй като честотата им на въртене и на излъчване е много висока, тесният конус на лъчението от тях мени постоянно положението си заедно с измененото положение на вектора на моментната им скорост по траекторията на движение. Това означава, че един наблюдател, намиращ се в равнината на орбитата на електроните, може да наблюдава излъчването само когато векторът на тангенциалната скорост на електрона е насочена към него. Тъй като честотата на въртене, на избухване и на излъчване е много висока, то се наблюдава практически непрекъснат спектър. Важна особеност на синхротронното излъчване е нейната поляризация. За наблюдател, намиращ се точно в плоскостта на орбитата на електрона, излъчването е линейно поляризирано с електричен вектор, постоянно лежащ в плоскостта на тази орбита. От всеки друг ъгъл на наблюдение спрямо тази плоскост се наблюдава елиптична поляризация.