Срещи от „трети вид“. Представляват преки наблюдения върху пришълци — „енлонавти“, вътре или в близост до НЛО. Към този вид могат да се причислят и случаите на отвличане на хора от тези обекти (приети по-късно като срещи от „четвърти вид“), а също и тези, в които имаме прояви на лъчево въздействие на екипажите на НЛО върху земни жители и екипажи на самолети. Трябва да се каже, че досега е направен системен анализ на повече от 800 кацания на НЛО, при което са осъществени контакти на техните пилоти със земни жители. В целия свят за последните 40 години са отбелязани над 150 документирани случая на отвличания на хора от НЛО. Очевидно последните представляват богат източник на информация, даващ данни не само за интериора на НЛО, но и за характерни черти на техните екипажи. Някои от случаите дори дават представа откъде са долетели тези екипажи. След всичко казано дотук мнозина читатели биха си задали логичния въпрос: Защо при толкова много изброени случаи, те все още не са видели НЛО. Този факт не бива да ги учудва. Ако се вземе предвид големината и площта на земното кълбо, която е 510069000 км2, се оказва, че срещата на човек с НЛО не е чак толкова често явление. Страна като България, която има територия от 111000 км2, заема приблизително една петхилядна част от повърхността на планетата ни. При условие, че средно месечно около Земята се наблюдават около 500 НЛО и всяко от тези наблюдения се простира средностатистически на площ от около 1000000 км2, се вижда, че в небето на България ще се наблюдава средно веднъж в месеца подобен обект, и то за време от порядъка на около два часа. Освен това трябва да се има предвид, че посещението на подобен апарат може да се наблюдава от хората в повечето от случаите само от една двадесета от територията на страната ни.
В ясно и слънчево време един обикновен жител на нашата планета в равнинна местност е в състояние да наблюдава с невъоръжено око около 5000 км2 от небесната сфера, взета на височина 40 км. При подобни условия човек може да съзре апарат със средни размери от порядъка на 15 метра в диаметър в небето, при сравнително много чист въздух до разстояние максимум 40 км от точката на наблюдение. В безоблачна нощ при наблюдение на обект, излъчващ силна светлина, това разстояние може да се увеличи до 120 км.
От гореизложените данни се вижда, че с очите си човек може да наблюдава за НЛО при добри климатични и географски условия през деня по-малко от една стохилядна част от земната атмосфера, при това само до височина 40 км. Що се отнася до хидросферата на планетата, покриваща 70,8% от повърхността на Земята, то възможностите за наблюдение там са минимални. Разбира се, хората от екипажите на подводниците, както и хората, контролиращи полетите на изкуствените спътници на планетата ни, правят изключение в случая. Средностатистическият анализ показва, че вероятността всеки от нас да наблюдава или да се срещне с апарат, продукт на извънземна цивилизация, е равна на 0,05% в продължение на целия си живот. Казано с други думи, на всеки 2000 жители на нашата планета средно само един би имал такава възможност. Трябва да се има предвид, че тази вероятност за среща зависи силно от мястото на пребиваване и професията на всеки отделен човек. Така например не е без значение дали той ще работи като миньор под земята или като летец в небето. Твърди се, че около 10% от летците и почти всички космонавти и астронавти са наблюдавали подобни обекти. Тук трябва да се отбележи и фактът, че само около 40% от регистрираните НЛО са видими от човешкото око. Останалите 60% са били отбелязани само на радарните екрани и от инфрачервени камери. НЛО може да виси пред очите на даден човек и в същото време последният може да не го вижда. Съществуват и предположения, че някои от преминаващите НЛО не могат да се регистрират от съвременната техника, тъй като има случаи, когато НЛО са наблюдавани визуално от наблюдатели, но радарите и камерите не са могли да ги регистрират. Не е без значение и фактът, дали даден човек живее в област с повишена посещаемост от НЛО. Оказва се, че последните проявяват подчертан интерес към ракетни площадки, командни центрове, складове с ядрено оръжие, места, където са разположени мощни ускорители на елементарни частици, както и към зони, характеризиращи се с природни аномалии. В това отношение хронологията на публикуваните вече материали по въпроса НЛО е достатъчно красноречива.