През следващите години миролюбивото, но натрапливо присъствие на НЛО около планетата ни продължава.
По документи на Министерството на отбраната на САЩ, достигнали до пресата, в края на октомври и началото на ноември 1975 г. в продължение на две седмици над редица места за изстрелване на суперчувствителни неутронни оръжия и бомбени бази са били забелязани неидентифицирани нисколетящи и неуловими апарати. Обектите са засечени както визуално, така и с радар от въздушни и земни команди и от предпазващи от саботаж специални части от базите на Лорингските въздушни войски в Мейн, Уортсмис АФБ в Мичиган, Малстром и Монтана. В тези и на други места за изстрелване на ракети в Северните щати военните лично докладвали, че обектите висят във въздуха на височина десет стъпки над силозите за ракети, преди да отлетят.
През следващата 1976 г. в продължение на цели три месеца НЛО извършват полети и продължават да висят в небето над стартовите позиции на ракетите и пунктовете за връзка и управление над редица бази. През същия период е напълно парализирана обикновената бойна дейност на споменатите по-горе военни обекти.
За подобни случаи се говори и в редица достигнали до печата рапорти на руските въоръжени сили. В един такъв рапорт се разказва за любопитна среща с НЛО, прелетял над шахти с руски балистични ракети: Няколко военнослужещи пътували към едно от ракетните поделения, когато моторът на колата изведнъж заглъхнал. Машината спряла. Офицерите излезли от нея и на височина около 200 метра видели над главите им да прелита бавно и безшумно тъмен диск. От тялото му излизали лъчи, като единият от тях настойчиво опипвал най-близката ракетна шахта. Когато първият шок преминал, ракетчиците решили да включат прожектор, с чиято помощ да разберат какво все пак лети във въздуха. Когато обаче го насочили към летящия обект, прожекторът веднага изгорял. Тази „игра“ продължила, докато не се свършили всичките резервни лампи от комплекта. След като изгоряла и последната резервна лампа, НЛО отлетял. На следващия ден непознатото тяло отново преминало над ракетните шахти само че в обратна посока. Този път военните изобщо не направили опит да го осветят с прожектор. Нямало смисъл. Нещо повече, и в двата случая надеждната алармена система, отбелязваща всички промени в пространството около ракетното поделение, изобщо не реагирала на въздушния нарушител. Подобни случаи са ставали и над много други стратегически обекти на руската армия. Старши офицери са свидетелствали, че много често, когато са започвали тренировки с ракети, НЛО пристигали над силозите, увисвали над шахтите и ги осветявали със своите лъчи. Съществуват сведения, че при пробни изстрелвания на балистични ракети при учения, НЛО са отклонявали курса на ракетите, като са въздействали чрез лъч на електронното им навигационно оборудване. Подобни на описаните случаи са ставали и над руските космодруми: „Байконур“, „Капустин Яр“ и „Плесецк“.
Явно е, че НЛО проявяват подчертан интерес към военните обекти на световните суперсили. Този интерес на НЛО към подобни обекти се запазва до наши дни. Така например в края на март 1990 г. НЛО извършват демонстрационни полети едновременно над Брюксел — над щаба на НАТО, и в Подмосковието сред най-гъсто разположените радарни системи и средства за противовъздушна отбрана в Европа, показвайки сякаш своето превъзходство и неуязвимост.
Над Брюксел на 31 март 1990 г. играта на криеница с изтребителите е продължила 75 минути. След засичането на НЛО с размери около 50 метра от радарните станции на НАТО в Глон (югоизточно от Брюксел) и в Семерзек (западно от столицата), контролиращи всички полети над Белгия, излетели два самолета F-16 да посрещнат нарушителя, движещ се със скорост 50 км/ч. На самолетите F-16 локаторите са с хоризонтален и вертикален обзор 90°. Скоро след излитането на радиолокационните екрани на изтребителите се появил предмет във вид на движеща се точка. Летците дали на бордните компютри програмата за съпровождане на целта. След като бордният компютър изпълни програмата и целта е уловена, на екрана на монитора от петно тя се превръща в ромб. При това положение локаторите вече автоматично следят целта, като във всеки момент на екрана на монитора започва да се отразява положението на обекта, разстоянието до него и скоростта му. В случай, че е дадена заповед обектът да бъде свален, при даден пуск самонасочващите се ракети за секунди го поразяват. В момента на прехващане на целта от изтребителите над Белгия НЛО за една секунда увеличил скоростта си от 280 км/ч до 1800 км/ч, като в същото време се спуснал от 3000 метра на 150 метра височина, като по този начин станал невидим както за преследващите го самолети, така и за радарните станции в Глон и Семерзек. Последните могат да засичат надеждно всички летящи обекти само на височина над 200 метра. На височина 150 метра самолетите F-16 не били в състояние да настигнат обекта поради голямата плътност на въздуха, която не им позволява да развият скорост, по-голяма от 1300 км/ч. След известно време НЛО отново се вдигнал бавно, така че да стане видим за радарите. По този начин играта на криеница продължила още близо час. Съмнението, че НЛО би могъл да бъде „невидимият“ за радарите американски самолет F-117-A „Стелт“, не би било основателно. Минималната скорост на F-117-A е 278 км/ч, а скоростта на наблюдавания обект на моменти е падала до 40 км/ч. Освен това няма нито един самолет в света, който би могъл да лети на височина под 200 метра със скорост 1800 км/ч, при това, без да предизвиква свръхзвукови ударни вълни при преминаването на звуковата бариера. Нито един пилот не би могъл да понесе чудовищното ускорение, което се получава при смяна на скоростта от 280 до 1800 км/ч за време една секунда.