Направих още снимки, после Дженрет и аз я извадихме от ковчега и я поставихме на масата от неръждаема стомана, където започнахме да я разсъбличаме. Под хубавите дрехи на малко момиченце се криеше ужасната тайна на смъртта й. Хората, които умират спокойно, нямат по себе си рани като нея.
Всеки честен патолог ще признае, че резултатите от аутопсии са доста зловещи. Нищо не може да се сравни със задължителния за всяка процедура У-разрез, който напълно отговаря на името си. Скалпелът минава от всяка ключица до гръдната кост, по цялата дължина на торса, и свършва до половите органи след малко отклонение при пъпа. Разрезът от ухо до ухо на тила, преди отварянето на черепа, също не е особено привлекателен.
Естествено раните на мъртвите не заздравяват. Могат само да бъдат покрити с високи дантелени яки и грижливо фризирана коса. С тежкия грим от погребалния дом и широкия шев по протежение на цялото й тяло Емили приличаше на тъжна парцалена кукла, лишена от украсените си дрехи и захвърлена от безсърдечния си собственик.
Водата трополеше в стоманената мивка, докато ние с доктор Дженрет почиствахме плесента, грима и оцветената като плът подплънка, запълваща огнестрелната рана на тила, местата по бедрата, гърдите и раменете, където убиецът бе изрязал кожата й. Свалихме капачките за очи изпод клепачите и махнахме шевовете. Очите ни се насълзиха, а и носовете ни потекоха, когато остри изпарения се вдигнаха откъм отворения гръден кош. Вътрешните органи бяха посипани с пудра за балсамиране. Вдигнахме ги бързо и ги изплакнахме. Проверих врата и не открих нищо, което вече да не е документирано от колегата ми. После вкарах дълго, тънко длето между кътниците, за да отворя устата.
— Упорита е — казах уморено. — Ще трябва да разрежем масетерите4. Искам да погледна езика и анатомичната му позиция, преди да стигнем до него през задния фаринкс. Но не знам, може и да не успеем да го направим.
Доктор Дженрет постави ново острие на скалпела си.
— Какво търсим?
— Искам да се уверя, че не си е прехапала езика.
След минута открих, че наистина го бе прехапала.
— Има следи ето тук, по края — посочих. — Можете ли да ги измерите?
— Шест на три милиметра.
— А кръвоизливите са около шест милиметра дълбоки. Изглежда, се е прехапала повече от веднъж. Какво мислите?
— И на мен така ми се струва.
— Значи знаем, че е получила припадък, свързан с края й.
— Раната на главата може да е виновна за това — каза той и взе фотоапарата.
— Може, но защо тогава мозъкът не показва, че е живяла достатъчно дълго, за да припадне?
— Струва ми се, че сме изправени пред същите въпроси, на които няма отговор.
— Да — потвърдих. — Все още е твърде объркано.
Обърнахме тялото и аз се захванах да изучавам странния белег, който бе предизвикал мрачните ни действия. Криминалният фотограф пристигна и нагласи оборудването си. През по-голямата част от следобеда изщракахме няколко ролки с инфрачервени, ултравиолетови, цветни, висококонтрастни и черно-бели филми, с много специални филтри и обективи.
После бръкнах в лекарската си чанта и извадих половин дузина черни кръгчета, направени от акрилонитрил-бутадиен-стиренова пластмаса, или по-просто — от материала, от който се правят водните и канализационни тръби. На всеки една-две години моля един познат зъболекар да ми отреже кръгчета с дебелина около сантиметър и да ги изглади с шкурка. Слава богу, не ги използвам често, тъй като рядко се налага да се взима отпечатък от захапка от тялото на убит човек.
Спрях се на кръгче с диаметър седем сантиметра и използвах шлосерска матрица, за да отпечатам номера на случая на Емили Стайнър и разположението на белезите. Кожата, също като платното на художник, е добре изпъната. За да се запази точната анатомическа конфигурация на белега на левия хълбок на Емили по време и след свалянето му, имах нужда да си осигуря стабилна матрица.
— Имате ли суперлепило? — запитах доктор Дженрет.
— Разбира се — отвърна той и ми донесе тубичката.
— Продължавайте да правите снимки на всяка стъпка, ако нямате нищо против — наредих на фотографа, слаб японец, който не можеше да застане мирно и за секунда.
Нагласих кръгчето над белега, залепих го за кожата със суперлепилото и допълнително го обезопасих с шевове. После изрязах тъканта около кръгчето и поставих всичко във формалин. През цялото време се опитвах да разбера какво означава тази следа. Беше неправилен кръг, запълнен отчасти със странно кафеникаво обезцветяване. Струваше ми се, че това е отпечатък от някаква шарка. Но не можех да разбера каква, независимо колко направени под различен ъгъл снимки разгледах.