— Стига, Шутър, млъкни!
Жената беше облечена в пеньоар на баклавички, пухкави пантофи, а на главата й имаше ролки. Изглежда, никак не се притесняваше от мисълта, че може да се разхожда наоколо в този вид. Тя вдигна оставения пред вратата вестник, плесна го в дланта си и повика още малко. Помислих си, че преди смъртта на Емили Стайнър, единствените престъпления тук са били някой от съседите да открадне вестника ти или да накачи тоалетна хартия по дърветата ти.
Насекомите жужаха също като миналата нощ, а акациите, рожковите и грамофончетата бяха мокри от росата. Към единайсет започна да вали студен дъжд и се почувствах като че ли се намирахме в открито море, заобиколени от мрачни води. Представих си, че слънцето е малко прозорче и ако можех да погледна през него, щях да видя края на този неприятен, сив ден.
Стана два и половина, докато времето се оправи достатъчно, за да мога да тръгна. Съобщиха ми, че хеликоптерът не може да се приземи на игрището, защото „Бойните коне“ и мажоретките имаха тренировка. Вместо това трябваше да се срещна с Уайт на голямата поляна в градчето Монтрийт, което бе презвитерианско като съдбата и само на няколко километра от мотела.
Полицаите от Блек Маунтин ме закараха дотам, преди Уайт да се появи. Седях в патрулната кола, паркирана на черния път, и наблюдавах децата, които играеха футбол със знаменца. Момчета тичаха след момичетата; момичета тичаха след момчетата, като всеки се стремеше да грабне червеното парцалче от колана на противниковия играч. Млади гласове се носеха от вятъра, който от време на време грабваше топката и я запращаше към скупчените по края дървета. Винаги, когато топката излиташе от очертанията на игрището към улицата, всички спираха. Равенството биваше забравяно, докато момичетата изчакваха момчетата. После, когато топката се върнеше, играта продължаваше.
Съжалявах, че се налага да прекъсна тези невинни забавления, когато се чу характерният шум от перките на хеликоптера. Децата замръзнаха учудено, когато вертолетът се спусна във вихрушка към центъра на поляната. Качих се и им помахах за довиждане, докато се издигахме над дърветата.
Слънцето се скри зад хоризонта като Аполон, полягащ да поспи, и небето потъмня като мастило от октопод. Нямаше никакви звезди, когато пристигнахме в академията.
Бентън Уесли, който бе уведомен по радиото за пристигането ни, ни чакаше, когато се приземихме. Веднага щом слязох от хеликоптера, той ме хвана за ръка и ме поведе напред.
— Хайде, ела — каза той. — Радвам се да те видя, Кей — добави тихо той.
Натискът на пръстите му върху ръката ми ме притесни още повече.
— Отпечатъкът, който взехме от бикините на Фъргюсън, е бил оставен от Дениз Стайнър.
— Какво?
Той бързо ме насочи по тъмния път.
— Кръвната група на тъканите, които намерихме в хладилника на Фъргюсън, е 0-положителна. Емили Стайнър е била 0-положителна. Все още чакаме резултати от ДНК пробата, но изглежда, Фъргюсън е откраднал бельото от дома на Стайнър, когато е нахлул там, за да отвлече Емили.
— Искаш да кажеш, когато някой е нахлул там и е отвлякъл Емили.
— Права си. Може Голт да си играе игрички.
— Бентън, за бога, за каква криза говореше? Къде е Луси?
— Предполагам, че е в стаята си в общежитието — отговори той, когато влязохме във фоайето на „Джеферсън“.
Намръщих се от светлината, а надписът над рецепцията, който гласеше: „Добре дошли в академията“, ни най-малко не ме развесели. Тази вечер не се чувствах никак добре дошла.
— Какво е направила? — настоях аз, докато Уесли отключваше двойните стъклени врати, носещи печатите на Министерството на правосъдието и академията, с помощта на магнитната си карта.
— Почакай да стигнем долу — отвърна той.
— Как е ръката ти? И коляното ти? — припомних си.
— Много по-добре, тъй като получих лекарска помощ.
— Благодаря — казах сухо.
— Говоря за теб. Ти си единственият лекар, при когото съм ходил напоследък.
— В такъв случай може да почистя шевовете ти, докато съм тук.
— Няма да е необходимо.
— Имам нужда от кислородна вода и памук. Не се тревожи.
Докато минавахме през залата за почистване на оръжия, усетих силната миризма на препаратите.
— Няма да боли много — успокоих го.