— Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш истината — казах аз и се надигнах.
Реших, че аз също не съм гладна. Отидох до бара и си налях скоч върху счукан лед.
— Хайде да започнем с фактите — предложих, когато се върнах до стола си. — Знаем, че някой е проникнал в АИП около три часа сутринта миналия вторник. Знаем, че е използвано удостоверението ти за самоличност и е сканиран палецът ти. По-нататък от системата е документирано, че тази личност, която отново е имала идентификацията и отпечатъка ти, е проникнала в множество файлове. Отбелязаното в компютърния дневник време на излизане е точно четири и трийсет и осем сутринта.
— Нещата са нарочно нагласени така, че да изглеждам виновна — каза Луси.
— Къде се намираше ти, когато това се случи?
— Спях.
Луси гневно допи остатъка от бирата си и стана да си вземе друга. Отпивах от скоча бавно, тъй като „Дюърс“ не може да се пие на едри глътки.
— Съобщили са, че някои нощи леглото ти е било празно — казах кротко.
— Знаеш ли какво? Това не влиза в работата на никого.
— Не е така и ти го знаеш. Когато е бил извършен взломът, ти беше ли си в леглото?
— Моя работа си е в чие легло съм или кога, или къде. Никой друг не трябва да се интересува от това — отговори тя.
Замълчахме ядосани. Спомних си как Луси седеше върху масата за пикник в тъмнината, с лице, осветено от кибритената клечка в ръцете на другата жена. Чух я как говори с приятелката си и разбирах чувствата й, тъй като самата аз познавах добре езика на интимността. Знаех кога в нечий глас има любов и кога не.
— Къде точно беше, когато са проникнали в АИП? — повторих въпроса си. — Или трябва да те попитам с кого беше?
— Аз не те питам с кого си била.
— Би трябвало да ме попиташ, ако това може да ме спаси от доста неприятности.
— Личният ми живот няма нищо общо с това — продължи да упорства тя.
— Не е вярно. Но мисля, че всъщност се страхуваш от това да не бъдеш отхвърлена.
— Не знам за какво говориш.
— По-миналата нощ те видях в района за пикник. Беше с една приятелка.
Луси отмести поглед от мен.
— Значи вече ме и шпионираш — с треперещ глас каза тя. — Е, не си губи времето с мен. А и можеш да забравиш католическите дивотии с вината, тъй като не вярвам в тях.
— Луси, не те съдя — казах аз, макар до известна степен да го правех. — Помогни ми да разбера.
— Намекваш, че съм неестествена или ненормална, иначе нямаше да имам нужда от разбиране. Щях просто да бъда приемана без двоумения.
— Приятелката ти може ли да се закълне къде си била в три часа сутринта във вторник? — попитах.
— Не — отговори тя.
— Разбирам.
Не можех да кажа нищо друго. Осъзнавах, че момичето, което познавах добре, бе изчезнало. Не познавах сегашната Луси и се зачудих къде ли бях сгрешила.
— Какво ще правиш сега? — запита тя, също изморена от изпълнената с напрежение вечер.
— Имам един случай в Северна Каролина. Струва ми се, че ще се наложи да остана там за известно време — отговорих.
— А какво ще стане с работата ти тук?
— Филдинг се справя с положението. Утре сутрин трябва да се явя в съда, ако си спомням правилно. Всъщност трябва да се обадя на Роуз, за да науча часа.
— Какъв е случаят?
— Убийство.
— Това вече го бях разбрала. Мога ли да дойда с теб?
— Ако искаш.
— Е, може просто да отида до Шарлотсвил.
— И да правиш какво? — попитах.
Луси изглеждаше уплашена.
— Не знам. Не знам дори как да стигна дотам.
— Можеш да използваш колата ми, винаги когато аз не се нуждая от нея. Или можеш да отидеш до Маями, докато свърши семестърът, а после да се върнеш в университета.
Луси изпи последната глътка бира и се изправи. Очите й отново се напълниха със сълзи.
— Хайде, признай си, лельо Кей. И ти мислиш, че аз съм го направила, нали?
— Луси — казах искрено, — не знам какво да мисля. Ти и уликите казвате две различни неща.
— Аз никога не съм се съмнявала в теб — каза тя и ме погледна така, като че ли бях разбила сърцето й.
— Можеш да останеш тук до Коледа — казах аз.
11.
На следващата сутрин в съда се яви гангстерът от северната ричмъндска банда, обвинен в убийство. Беше издокаран в двуреден син костюм и италианска вратовръзка с идеален уиндзорски възел. Бялата му риза блестеше от чистота, а той бе гладко избръснат и без обицата си.