Адвокатът на защитата, Тод Колдуел, бе издокарал чудесно клиента си, защото знаеше, че за съдебните заседатели е изключително трудно да устоят на първото впечатление. Разбира се, аз самата също вярвах в тази аксиома и затова представих като доказателства колкото се може повече цветни снимки от аутопсията на жертвата. Струваше ми се, че Колдуел, който караше червено ферари, не ме харесва особено много.
— Не е ли вярно, госпожо Скарпета — започна Колдуел в този хладен, есенен ден, — че хора, попаднали под влиянието на кокаин, могат да станат много жестоки и дори да демонстрират свръхчовешка сила?
— Определено кокаинът може да накара този, който го ползва, да получи халюцинации и да се възбуди — отговорих аз, обърната към съдебните заседатели. — Свръхчовешката сила, както я наричате, често се свързва с кокаин, или ПСП, който е успокоително за коне.
— А жертвата е имала и кокаин и бензолеконин в кръвта си — продължи Колдуел така, като че ли току-що се бях съгласила с него.
— Да, имаше.
— Госпожо Скарпета, чудя се дали бихте могли да обясните на съдебните заседатели какво означава това?
— Първо бих искала да обясня на съдебните заседатели, че аз съм лекар, а и адвокат по образование. Имам специалност патология и втора специалност криминална патология, както вече отбелязахте, господин Колдуел. Следователно ще съм ви благодарна, ако се обръщате към мен с „доктор Скарпета“, а не с „госпожо“.
— Да, госпожо.
— А сега, бихте ли повторили въпроса си?
— Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво означава, ако някой има кокаин и — той погледна бележките си — бензолеконин в кръвта си?
— Бензолеконинът е метаболит на кокаина. Да се каже, че някой има и от двете в кръвта си, означава, че част от взетия от жертвата кокаин вече се е метаболизирал, а другата част все още не е — отговорих аз.
Забелязах Луси, която стоеше в далечния ъгъл, с полускрито от колоната лице. Изглеждаше много тъжна.
— А това означава, че е бил хроничен наркоман, особено като се имат предвид многобройните му следи от инжекции. Това пък показва, че когато той е застанал срещу клиента ми в нощта на трети юли, моят клиент е трябвало да се справи с един изключително възбуден, раздразнен и жесток човек и не е имал друг избор, освен да се защити.
Колдуел говореше самоуверено и се разхождаше из залата. Елегантният му клиент ме наблюдаваше с погледа на нервна котка.
— Господин Колдуел — казах, — жертвата, Джон Джоунс, е прострелян шестнайсет пъти с полуавтоматичен деветмилиметров пистолет, който събира трийсет и шест куршума. Седем от изстрелите бяха в гърба му, а три от тях в тила на господин Джоунс. По мое мнение това не отговаря на стрелба, при която стрелецът се защитава, особено, при положение че господин Джоунс имаше алкохолно ниво в кръвта над 0,29, а това надхвърля три пъти законната граница във Вирджиния. С други думи, двигателните способности и разсъдъкът на жертвата са били нищожни, когато е бил застрелян. Честно казано, учудена съм, че господин Джоунс въобще е успял да се крепи прав.
Колдуел се завъртя с лице към съдия По, чийто прякор бе „Гарвана“ още откак пристигнах в Ричмънд. На него му бе дошло до гуша от търговци на наркотици, които се избиват един друг, и от хлапета, носещи оръжие в училище и прострелващи съучениците си в автобуса.
— Ваша Чест — драматично каза Колдуел, — моля ви, последната реплика на госпожа Скарпета да бъде изтрита от протокола, тъй като е едновременно спекулативна и провокираща, а и без съмнение надхвърля нейните експертни способности.
— Хм, не мисля, че казаното от доктор Скарпета надхвърля нейните експертни способности, господин Колдуел, а и тя вече ви помоли да не се обръщате към нея с „госпожо“. Започвам да губя търпението си заради вашите дивотии и палячовщини…
— Но, Ваша Чест…
— Истината е, че доктор Скарпета е свидетелствала в съда много пъти и аз съм добре запознат с нивото й на експерт — продължи съдията с провлечения си южняшки говор.
— Ваша Чест…
— Доколкото знам, тя се занимава с подобни неща всеки ден…
— Ваша Чест…
— Господин Колдуел — прогърмя гласът на Гарвана и оплешивяващото му теме се зачерви, — ако ме прекъснете още веднъж, ще ви обвиня в непочтително отношение към съда и ще ви накарам да изкарате няколко нощи в проклетия градски затвор! Ясно ли е?
— Да, господине.
Забелязах как Луси проточваше врат, за да види по-добре, а всички съдебни заседатели застанаха нащрек.