— Трябва да разгледам някои улики в лабораторията на ФБР — отговорих.
Той кимна.
— Работиш по онзи ужасен случай в Северна Каролина.
— Да.
— Този психопат трябва да бъде спрян. Смяташ ли, че е там?
— Не знам.
— Просто се чудех защо ли пък ще е там — продължи Лорд. — Според мен би трябвало да се премести на друго място, където да може да се покрие за известно време. Е, предполагам, че логиката няма много общо с решенията на онези зли хора.
— Франк — прекъснах го, — Луси има страхотни неприятности.
— Знаех си, че нещо не е наред — каза той спокойно. — Разбрах го по лицето ти.
Той ме слуша в продължение на половин час, докато му разказах абсолютно всичко. Бях изключително благодарна на търпението му. Знаех, че той трябва да гласува няколко пъти този ден, а и много други хора искаха да получат малко от безценното му време.
— Ти си адски добър човек — разчувствано казах аз. — А аз те изложих. Помолих те за услуга, макар твърде рядко да правя подобни неща, а сега всичко свърши така позорно.
— Направила ли го е? — запита той.
Забелязах, че почти не е докоснал задушените си зеленчуци.
— Не знам — отговорих. — Уликите са инкриминиращи — прочистих гърло, — но тя твърди, че не го е направила.
— Винаги ли ти казва истината?
— Така мислех. Но напоследък открих, че има доста важни неща, които не ми е казала.
— Питала ли си я?
— Тя ми показа ясно, че някои неща просто не ми влизат в работата. И не би трябвало да я съдя.
— Ако се страхуваш да не се държиш осъдително, Кей, значи вероятно вече си започнала да го правиш. А Луси би усетила подобно нещо, независимо какво й казваш или не й казваш.
— Никога не ми е било приятно да съм тази, която да я критикува или поправя — казах аз потиснато, — но майка й, Дороти, единствената ми сестра, е прекалено зависима от мъжете, а и егоистична, за да се занимава с дъщеря си.
— И сега Луси има неприятности, а ти се чудиш за колко от тях си виновна самата ти.
— Не знаех, че се чудя за това.
— Рядко осъзнаваме примитивните си чувства, изпълзели отнякъде без причина. Единственият начин да се предпазим от тях, е да запалим всички светлини. Смяташ ли, че си достатъчно силна, за да постъпиш така?
— Да.
— Позволи ми да ти напомня, че ако задаваш много въпроси, ще ти се наложи да живееш с отговорите.
— Знам.
— Да предположим за момент, че Луси е невинна — каза сенатор Лорд.
— Какво следва от това? — попитах.
— Ако Луси не е нарушила правилата за безопасност, очевидно някой друг го е направил. Въпросът ми е защо?
— А пък моят е как — казах аз.
Лорд махна на келнерката да ни донесе кафето.
— Това, което наистина трябва да определим, е мотивът. А какъв мотив би имала Луси? Какъв мотив въобще би могъл да има някой?
Парите бяха най-лесният отговор, но не мислех, че той е верният, и му го казах.
— Парите означават власт, Кей, а всичко се прави заради властта. Ние хората сме жалки същества и никога не можем да превъзмогнем желанието си за власт.
— Да, забраненият плод.
— Разбира се. Всички престъпления произтичат от това — каза той.
— Всеки ден тази трагична истина ми я доставят на носилка — съгласих се аз.
— И какво ти съобщава това за нашия проблем? — попита той, като разбърка захарта в кафето си.
— Съобщава ми мотива.
— Да, разбира се. Властта. Кажи ми, моля те, как би искала да ти помогна? — запита старият ми приятел.
— Луси няма да бъде подведена под съдебна отговорност, освен ако не докажат, че е откраднала нещо от АИП. Но въпреки това бъдещето й ще бъде унищожено — поне що се отнася до кариерата й в някоя от правните агенции или пък в някоя друга, която може да изисква проучване на миналото й.
— Доказано ли е, че тя е човекът, проникнал там в три сутринта?
— Имат толкова доказателства, от колкото се нуждаят, Франк. Точно там е проблемът. Не съм убедена колко усърдно биха се потрудили да изчистят името й, ако е невинна.
— Ако?
— Опитвам се да бъда обективна.
Протегнах ръка към кафето, но реших, че последното нещо, от което се нуждая, е допълнителен физически стимулант. Сърцето ми туптеше силно и не можех да удържа ръцете си спокойни.
— Мога да поговоря с директора — предложи Лорд.