— Тя се среща с мъж?
— Моля?
— Собственикът на шпионския магазин мъж ли е?
— Да.
— А кой казва, че й е гадже?
— Очевидно тя го е съобщила, когато са я разпитвали.
— Можеш ли да ми разкажеш още нещо за тях двамата?
— Не кой знае колко, но имам адреса на магазина. Ще ти го дам, ако изчакаш една минутка да го изровя.
— А знаеш ли нейния домашен адрес или този на гаджето й?
— Страхувам се, че не.
— Добре тогава, дай ми каквато информация имаш.
Потърсих молив и записах всичко. Мислите ми препускаха лудо. Името на магазина беше „Окото на шпионите“ и се помещаваше в търговския център „Спрингфийлд“, близо до деветдесет и пета магистрала. Ако тръгнех веднага, можех да стигна дотам и да се върна навреме, за да прибера Луси от болницата.
— Просто за информация — каза сенатор Лорд, — госпожица Гретхен е била уволнена от АИП заради връзката й с шпионския магазин, която тя очевидно е пропуснала да спомене в молбата си за работа. Но в този момент все още няма никакви доказателства, че е участвала във взлома.
— Тя определено е имала мотив — казах, като се мъчех да сдържа яда си. — АИП е направо като склада на Дядо Коледа за човек, който продава шпионско оборудване. — Замълчах за момент и се замислих. После продължих: — Знаеш ли кога е била назначена в Бюрото и дали тя е кандидатствала за работата, или АИП я е привлякъл?
— Чакай да погледна. Има го някъде из бележките ми. Тук просто пише, че миналия април тя е подала молба и е започнала работа там в средата на август.
— Значи горе-долу по същото време, когато и Луси започна работа там. Какво е работила Кари преди това?
— Изглежда, цялата й кариера е свързана с компютрите. Хардуер, софтуер, програмиране. Бюрото най-вече се е интересувало от инженерната й работа. Тя е много способна и амбициозна и за съжаление непочтена. Няколко човека, които са били разпитвани за нея, са започнали да обрисуват портрета на жена, която в продължение на години с лъжи си е проправяла път към върха.
— Франк, тя е кандидатствала за работата в АИП, за да може да шпионира за шпионския магазин — казах. — Може да е от онези хора, които мразят ФБР.
— И двете неща са възможни — съгласи се той. — Важното е да се намерят доказателства. Но дори и да успеем, освен ако не открием доказателство, че е откраднала нещо, няма да можем да я съдим.
— Преди всичко това да се случи, Луси ми спомена, че участвала в някакво проучване, свързано с биометричната система за заключване в АИП. Знаеш ли нещо за него?
— Въобще не съм чувал за подобен проект.
— Но ако такъв съществуваше, ти със сигурност ли щеше да знаеш за него?
— Най-вероятно да. Получавам доста подробна информация относно секретните проекти в Куантико заради закона срещу престъпността и парите, които се опитвам да осигуря за Бюрото.
— Не ти ли се вижда странно това Луси да разказва, че участва в някакъв проект, който очевидно не съществува? — попитах.
— За съжаление тази подробност може само да влоши положението й.
Знаех, че е прав. Колкото и подозрителна да изглеждаше Кари Гретхен, уликите срещу Луси все още бяха по-силни.
— Франк — продължих аз, — знаеш ли случайно какви коли карат Кари Гретхен и приятелят й?
— Със сигурност можем да получим тази информация. Защо се интересуваш?
— Имам причина да вярвам, че катастрофата на Луси не е случайна и тя може все още да е в опасност.
Сенатор Лорд замълча, после каза:
— Няма ли да е разумно да я заведеш на обезопасения етаж на академията за известно време?
— По принцип това е чудесна идея — казах. — Но смятам, че няма да е много добре за нея да е близо до академията в момента.
— Разбирам. Да, има логика. Но съществуват и други подобни места. Само ми кажи дали искаш да направя нещо по въпроса.
— Смятам, че имам такова място.
— Утре заминавам за Флорида, но ти имаш номерата ми там.
— Пак ли ще събираш средства?
Знаех, че е адски изморен, тъй като изборите бяха само след една седмица.
— Да, това също. И обичайните срещи с избирателите. Противникът ми усилено продължава да ме описва като женомразец с рога и опашка.
— Ти си направил за жените повече от всеки друг, когото познавам — казах. — Особено за тази тук.