ЙОЖЕНИ: О Боже! Каква възхитителна ниша! Но защо има толкова много огледала?
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: За да повтарят хиляди пъти позите на любовниците, за да умножават до безкрайност наслажденията в очите на онези, които ги вкусват върху тази отоманка. Благодарение на тези хитрости не може да бъде скрито нито едно ъгълче от телата на партньорите: всичко трябва да бъде на показ; и толкова групи се събират около любовниците, толкова подражатели на техните удоволствия, толкова възхитителни картини подхранват тяхната похот…
ЙОЖЕНИ: Очарователно изобретение!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Долмансе, хайде, разсъблечете я сам.
ДОЛМАНСЕ: Това не изисква труд: става дума само да смъкна тази лека прозрачна дреха и да оголя най-трогателните прелести. (Той я разголва, като отделя внимание преди всичко на задника й). Така, накрая, аз ще видя това божествено, това драгоценно дупе, за което копнея!… Дявол да го вземе! Колко мекота, колко свежест, колко блясък и изящество!… По-прекрасно не съм виждал!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Мошеник! Всички тези похвали издават изцяло твоите вкусове и привички!
ДОЛМАНСЕ: Но нали нищо на света не може да се сравни с това! Може ли любовта да избере по-добър олтар!… Йожени… божествена Йожени, с какви ласки ще покрия това дупе. (Той го опипва и с възхищение целува).
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Спрете, развратнико!… Вие забравяте, че Йожени принадлежи само на мен — единствената награда за уроците, които тя чака от вас, ще се превърне в награда за вас, след като получи съответните знания. Укротете пламенността си, за да не се разсърдя.
ДОЛМАНСЕ: Ах, хитрушо! Вие просто ревнувате! Е, добре, дайте ми вашия собствен задник; аз ще му въздам същите почести. (Приповдига дрехата на г-жа Дьо Сент-Анж и гали задника й). Ах! Колко е прекрасен, ангел мой… той също е възхитителен! Нека да ги сравня… искам да им се полюбувам, когато са един до друг: това е Ганимед редом с Венера. (Обсипва и единия, и другия задник с целувки). За да удължа това прелестно зрелище, ще благоволите ли, мадам, прегърната с нея, да подържите пред очите ми тези прелестни дупета? Аз така ги боготворя!
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Превъзходно! Ето! Доволен ли сте?
Двете се сплитат така, че задниците им се оказват пред лицето на Долмансе
ДОЛМАНСЕ: По-добро не може да се измисли: точно това, което исках; а сега запалете прекрасните дупета с огъня на похотта; нека да се вдигат и пускат ритмично; нека да ги развълнува насладата… Така… така… това е възхитително!
ЙОЖЕНИ: Ах, душице, колко удоволствие ми доставяш! Как се нарича това, което правим?
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Това се казва чекия, моя мила… доставяме си сами наслаждение. Но почакай, да изменим позата; разгледай добре мойта путка… именно така се нарича храмът на Венера. Внимателно изследвай пещеричката, която закривам с ръката си: аз ще я отворя. Ето това възвишение, което я увенчава, се нарича хълмче; то се украсява с косъмчета обикновено на 14–15 години, когато момичето започне да менструира. А това езиче — намираме го малко по-долу — се нарича клитор. В него е цялата чувствителност на жената и средоточие на моята собствена; само да го погъделичкам и ще бъде в безпаметство от удоволствие… Я опитай! Ах! Малка хитрушко! Колко си изкусна! Като че ли цял живот си се занимавала само с това!… Стой, стой!… Не! — ти казвам: не искам да свършвам!… Ах! Помогнете, Долмансе! Магьосническите пръсти на това момиче ме карат да си загубя ума!
ДОЛМАНСЕ: Добре! За да придадете разнообразие на вашите идеи, използвайте различни варианти, направете й чекия вие; сдържете се, нека тя да свърши… Да, така!… В тази поза. Нейното прелестно дупе при това положение ще се окаже в ръцете ми; аз внимателно ще движа в него пръста си… Отдайте се, Йожени, отворете всички ваши чувства за удоволствието; нека то бъде единствено божество във вашия живот; тъкмо на него е задължена да принася жертви младата девойка и нищо в очите й не може да бъде така свято, както удоволствието.
ЙОЖЕНИ: Ах! Поне нищо не може да бъде по-възхитително от това, което чувствам… Аз съм вън от себе си… Повече не зная какво говоря и какво правя… Аз съм цялата пияна!
ДОЛМАНСЕ: Как се празни малката хитруша!… Анусът й се свива така, че ще ми откъсне пръста… Колко изумително би било да й го вкарам сега! (Става и тика кура си в задника на младото момиче.).
Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Малко търпение! Нас трябва да ни интересува само възпитанието на малката!… Така сладостно е да я обучаваш!