— Какво ще кажа на Глайтман?
— Рано или късно логическата бомба щеше да експлодира — смутено се засмя Чун. — Стоеше си там, в архивната памет, и чакаше да бъде задействана. Ако с програмата работеше друг, бомбата щеше да съсипе целия диск. За щастие, аз си носех подходящите програмни продукти — всъщност програма, която съставих сам. Нещо като ваксина. Въздейства на двеста различни вируса. Но за мен цялата програма „Ломброзо“ ще бъде история за съдебномедицинските експерти. Замисли се върху това.
— Ще се постарая.
— Погледни на нещата откъм оптимистичната страна. Знаеш датата, на която нашият компютърен пират е проникнал в системата. Знаеш, че сигурно работи в публичния сектор. Разбира от компютри. Може би дори има досие за други неправомерни прониквания. Знаеш кодовото му име. Дори имаш консултант, който си го спомня.
— И какво е кодовото му име?
Чун погледна листата хартия до себе си.
— Витгенщайн. Лудвиг Витгенщайн. — Той произнесе фамилията с ударение на последната сричка, поклати глава и направи гримаса. — И на мен да ми дадат такова кодово име, няма да се учудя, ако ми се прииска да убия неколцина души.
Джейк се запита дали Чун не е антисемит и започна да дебне удобен случай да му напомни, че самата тя е еврейка. Не че това имаше голямо значение за нея, но щеше да е забавно да го обвини в расизъм.
— И какво лошо има в това?
Чун се обърна настрана в опит да прикрие усмивката си. Явно искаше да каже нещо, но после промени решението си, изсмя се и каза друго.
— Трудно се произнася, това е всичко.
Значи така. Чун не беше чувал за Лудвиг Витгенщайн. Смути се от невежеството си. Не че самата тя знаеше много за този философ. Само някои основни факти от биографията му. Но Джейк имаше чувството, че преди това разследване да приключи, ще знае за него много повече.
Винаги ли класифицирането на нещата в имена е произволно? Или в името има смисъл? Само по себе си, името е първичен знак и не може да се разложи посредством дефиниция. В същото време има имена, които изглеждат наситени с мистично значение.
Имената имат сила. Името на Йехова, смятано за твърде свещено, дори да бъде произнесено. Или Макбет — никога неспоменавано от суеверни театрални актьори. А чуете ли Исус, падате на колене. Името на тресавището е Отчаяние. Името Шели е изписано с вода4.
А някои са изписани с кръв.
Имената имат и нумерологично значение. Читателите на „Война и мир“ ще си спомнят, че Пиер Безухов под влиянието на брат си, успява да превърне името на император Наполеон в цифри, чиято сума е 666. Името на Звяра или цифрите на неговото име. Ох! Не се осмелявайте да произнесете името му. Нека да спи в сенките, където са положени студените му непочетени мощи.
Не казвайте на никого какво ще бъде името на някое бебе, преди да е кръстено, защото злите орисници може да го чуят и да омагьосат детето. Има имена, с които можеш да правиш чудеса. Имена, които живеят вечно. А да дадеш име на котка е труден въпрос.
Някои имена трябва да бъдат премахнати, други не могат да бъдат поправени. Моето име е Легион, защото сме много.
Аз станах име.
Кажете ми честно, харесвате ли името си? Не ви ли е омръзнало? Когато бяхте деца, не копнеехте ли да ви наричат с някакво друго, по-звучно име? По-елегантно и смислено? Чудили ли сте се как е възможно родителите ви да са имали толкова бедно въображение, за да ви кръстят така? Да не говорим за презимето, което е наследено. Прецакали са ви. Собствените ви майка и баща. Но Филип Ларкин5 в стихотворението си пропуска да спомене най-съдбоносния аспект на този родителски саботаж — вашето име. Човек завещава в наследство не само мизерията, но и името. И това наистина ви съкрушава.
Човек носи името си като скрита риза. Но разкрие ли го веднъж пред някого, то вече не може да бъде скрито. Другите никога няма да забравят, че го носите. Обясните ли на приятелите си, че сте X, те винаги ще мислят за вас като за нещо, изразено само с X. Това е само един първичен знак кой, защо и какъв сте вие, и откъде сте. Знакът на Четиримата.
Името означава предмет. Предметът е неговото значение. Аз мога само да назова имената, но не мога да ги произнеса. Но да прекараш един цял живот със смисъл, който не си избрал сам, ми се струва непоносимо.
„Моето име е за пред приятелите ми“ — казва Т. И. във филма „Лорънс Арабски“. Колко правилно! След като веднъж е разпространено, името може да бъде използвано срещу вас. Но в непроизнесеното име има сила. Безименния. Външния човек. Непознатия. Той пристига на кон в града, застрелва няколко души и си заминава. Анонимния. Най-хубавото име от всички. Ако можех да си избера име, ако вече нямах име, дадено ми от програмата „Ломброзо“, щях да се нарека така — Анонимния. Замислете се колко много цитати, стихотворения и истории могат да ви бъдат приписани.